Масовото и едновременно изчезване на професии заради нахлуването на AI не е сценарият, който се очертава за пазара на труда през следващите 10 и повече години. Нов анализ на Българската стопанска камара показва, че по-вероятно е технологиите да автоматизират отделни задачи, да променят съдържанието на съществуващи професии и да създадат нови роли.
Изследването разглежда 525 сигнала за промяна в 10 индустриални сектора. Сред тях са изкуственият интелект, роботиката, автоматизацията, биотехнологиите, новите материали, децентрализираната инфраструктура и промяната в начина, по който се използват ресурсите.
Промяната започва от задачите
Малко вероятно е в скоро време роботите да заменят хората. Според анализа, по-вероятно е една професия да остане, докато част от задачите в нея бъдат поети от софтуер, роботи или автономни системи.
Това променя изискванията към работниците, защото стойността на човешкия труд постепенно се измества от рутинното изпълнение към преценката, интерпретацията, адаптивността и решаването на сложни проблеми. Критичното и системното мислене, творчеството и способността за постоянно учене могат да придобият по-голяма тежест от конкретното изпълнение на повтаряеми операции.
Близо 44% от предприятията, участвали в блиц анкета на ЦИНТРА към БСК, определят мета-уменията и уменията за работа със сложни системи като ключови за бъдещето. Това показва и къде може да се появи един от най-сериозните проблеми: ако технологиите променят задачите по-бързо, отколкото образованието и бизнесът успяват да подготвят хората за новите роли.
Индустрията се превръща в свързана система
Анализът очертава движение от линейни производствени модели към по-автоматизирани и взаимосвързани системи, в които физическата инфраструктура и софтуерът работят като единна среда.
ИИ постепенно може да премине от инструмент, който подпомага служителя, към система, която самостоятелно взема решения и предприема действия във физическия свят. Това е особено съществено за производството, транспорта, логистиката и енергетиката, където алгоритмите вече могат да бъдат свързвани директно с машини, роботи и инфраструктура.
Автоматизацията също няма да остане ограничена до отделни операции, тъй като сензори, софтуер и автономни системи позволяват управление на цели процеси. Ремонтът например може постепенно да отстъпва място на прогнозната поддръжка, при която системата открива признаци за бъдеща повреда и предприема действия, преди тя да настъпи.
Отпадъкът може да се превърне в ресурс
Сред очертаните тенденции е и промяна в начина, по който индустрията използва материалите. Отпадъците могат да се превръщат в суровина, докато продуктите и материалите се проектират така, че техният жизнен цикъл да бъде проследим и управляем.
Биологията също постепенно излиза от лабораторията и навлиза в производството. Нови био-базирани процеси, живи материали и програмируеми материали могат да променят начина, по който се произвеждат определени продукти.
Паралелно с това производството може да стане по-малко зависимо от традиционните географски ограничения, ако автоматизацията, локалното производство и новите технологии намалят необходимостта от големи централизирани производствени вериги. Физическата инфраструктура може да се децентрализира, докато управлението ѝ остане концентрирано в софтуерни платформи и системи за анализ на данни.
Ще се появят професии, които днес не съществуват
Промяната в задачите ще създава и нови професионални роли. В анализа като възможни примери са посочени архитект на дигиталното съжителство, дигитален археолог, специалист по поддръжка на аналогови системи и специалист, който използва ИИ за създаване на персонализирани сетивни преживявания.
Тези названия не представляват прогноза за конкретни длъжности, които със сигурност ще се появят подобни позиции. Те илюстрират как технологичната промяна може да създаде нови функции, които днес изглеждат необичайни.
Подобен процес вече се наблюдава при други технологични трансформации, когато новите инструменти не просто премахват определени дейности, а създават работа по тяхното внедряване, управление, контрол, поддръжка и сигурност.
Кой ще контролира автоматизираната икономика
Технологичната промяна поставя и въпрос, който надхвърля самия пазар на труда. Дори когато роботи, енергийни системи или производствени мощности станат достъпни за повече компании и домакинства, контролът върху тях може да остане концентриран при собствениците на софтуера, данните, алгоритмите и инфраструктурата.
Следователно собствеността върху физическата машина няма непременно да означава контрол върху цялата система, ако нейното функциониране зависи от облачна платформа, алгоритъм, лиценз, патент или външна система за актуализация. Затова анализът поставя технологичната трансформация в по-широк контекст, който включва регулации, образование, интелектуална собственост, сигурност и човешки контрол.
