Американските технологични гиганти предупредиха Европа, че отказът от базирани в САЩ облачни услуги (както се предлага в новото законодателство за европейския дигитален суверенитет) може да струва на Европейския съюз колосални разходи в периода до 2036 г.
Сумата, обявена от група, свързана с Amazon, Google и Meta, е повече от шест пъти по-висока от собствената оценка на Европейската комисия. Люксембург, Дания, Австрия, Финландия и Ирландия ще бъдат най-тежко засегнати.
Предупреждение за огромни разходи
Усилията за установяване на дигитален суверенитет могат да доведат до значителни финансови разходи за Европа, отбелязва The Register. Изчисленията за очакваните разходи се базират на проучване, поръчано от лобистката група CCIA Europe, сред чиито членове са Amazon, Google и Meta, собственика на Facebook.
Проучването е изготвено от Европейския център за международна политическа икономия (ECIPE). Според неговите констатации, „Законът за развитие на облачните услуги и изкуствения интелект (ИИ)” – предложен от Европейската комисия – може да доведе до натрупани разходи в размер на 115 милиарда евро през следващото десетилетие, до 2036 г. Тази сума е повече от шест пъти по-висока от най-високата оценка на самата Европейска комисия, която е 18 милиарда евро.
Авторите на доклада твърдят, че ограниченията, облагодетелстващи европейските доставчици на облачни услуги, ще принудят държавните институции и бизнеса да понесат значителни разходи, свързани с прехвърлянето на работни процеси и пренаписването на софтуер.
Преките разходи за публичния сектор се оценяват на 33,3 милиарда евро, докато компаниите от частния сектор – в сфери като банково дело, здравеопазване, енергетика и транспорт – може да се сблъскат с допълнителна тежест от приблизително 80 милиарда евро.
Хипотетичен сценарий
Сумата от 80 милиарда евро за частния сектор е придружена от важно уточнение: тя се основава на предположението, че Европейската комисия ще разшири обхвата на изискванията за суверенитет – първоначално предвидени за обществените поръчки – така че те да обхванат 25% от облачните работни натоварвания в критични сектори. С други думи, това е хипотетичен сценарий, а не утвърдено политическо изискване.
Проучването следва да се разглежда и в специфичен контекст. Асоциацията CCIA представлява интересите на американски технологични компании, които доминират на европейския пазар на облачни услуги, включително Amazon и Google.
Тези фирми от години продават облачни услуги на европейски клиенти, а напоследък започнаха да разработват свои собствени „суверенни” облачни решения, целящи да отговорят на опасенията, свързани с чуждестранната собственост, достъпа до данни и регулаторния надзор.
Например, Amazon разработва „AWS European Sovereign Cloud” (Европейски суверенен облак на AWS), докато Google популяризира собствен набор от суверенни облачни решения. Meta – също член на CCIA – проявява интерес към европейската инфраструктура за изкуствен интелект, макар че не е доставчик на облачни услуги в същия мащаб като Amazon Web Services (AWS) или Google Cloud.
Ключови разпоредби и препоръки
В доклада се акцентира върху член 31 от предложеното законодателство. По мнение на авторите, тази разпоредба би могла да даде правомощия на Европейската комисия да разпростре изискванията за суверенитет и върху критични ИТ услуги в частния сектор.
От CCIA посочват, че принуждаването на бизнеса да се откаже от съществуващата си облачна инфраструктура може да доведе до скъпоструващи проекти за преработка на софтуера. Пренаписването на код и промяната в архитектурата на ИТ системите съставляват приблизително 69% от общите прогнозни разходи.
Най-високи разходи на един служител се очакват в Люксембург – 1711 евро за период от десет години. Значителни разходи се предвиждат също в Дания (905 евро), Австрия (900 евро), Финландия (864 евро) и Ирландия (856 евро) – като последната служи за европейска централа на редица американски технологични компании.
CCIA призовава органите на Европейския съюз да преразгледат предложеното законодателство, да ограничат изискванията за суверенитет само до чувствителни работни натоварвания и да се откажат от критерии, основани на произхода на компанията или националността на нейния персонал, като вместо това заложат на технически защитни мерки, базирани на оценка на риска.
„Държавите членки на ЕС не могат да разчитат на непълните оценки на Европейската комисия, когато вземат решения относно строги изисквания за суверенитет, засягащи доставчиците на облачни услуги и услуги, базирани на изкуствен интелект – особено предвид факта, че в крайна сметка европейските данъкоплатци и бизнесът ще трябва да поемат огромни разходи”, отбеляза Мичъл Рътледж, мениджър по политиките в CCIA Europe.
Интереси на пазарните играчи
Според The Register, предоставянето на по-голям контрол върху данните на европейските клиенти помага на Amazon и Google да задържат бизнес, който в противен случай би могъл да премине към европейски конкуренти.
Това създава удобна ситуация: от една страна, тези компании продават „суверенитет” на своите клиенти, а от друга – браншовата организация, която защитава интересите им, предупреждава правителствата в ЕС да не затягат прекомерно съответните изисквания.
Остава отворен въпросът дали амбициите на Европа за суверенитет ще се окажат толкова скъпоструващи, колкото прогнозира CCIA. Същевременно е ясно, че Amazon, Google и Meta – които предупреждават Брюксел за цената на намаляването на зависимостта от американски технологии – имат пряк интерес от запазване на сегашния модел за облачните услуги.
