Учебните планове както в средното, така и във висшето образование трябва да се подготвят съвместно с бизнеса, заяви на среща със студенти в УНСС министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова.
В дискусията по въпросите на висшето образование и подготовката на кадри и пазара на труда студентите поставиха въпроса за това, че трудно си намират първа работа, поради изискването на бизнеса за стаж. „Трябва да засилим връзката образование – наука – бизнес. Наш приоритет в това отношение е професионалното образование. В момента имаме несъответствие между специалностите, които се предлагат и пазара на труда”, обясни министър Клисарова.
Данните категорично сочат най-ниска младежка безработица в страните, където се разчита на модела на практическото обучение. Според министъра, помощ по отношение на практическото приложение на знанията на студентите може да се окаже от кариерните центрове, които съществуват във висшите училища. За целта освен дейност за професионално насочване, те могат да търсят и възможности за реални професионални стажове още по време на обучението в университетите.
„Трябва да мотивираме бизнеса да инвестира в образование и да подготвим учебни планове, които да са в съответствие с неговите изисквания и търсене”, коментира проф. Клисарова, като добави, че в редица европейски страни има практика отделни фирми да поръчват на определени университети колко и какви студенти да им обучат. „Надявам се това да се случи и у нас, ще го поискаме, но зависи и от бизнеса”.
Министър Клисарова очаква увеличение на бюджета за образование за следващата година между 0,01 – 0,03 процента от БВП. „Тази година бюджетът го правим не само на основание суми, а на основание политики. Ще има три-четири основни политики, на които трябва да отговори този бюджет, защото най-важното е да има ефект от вложените средства. Не може самоцелно да влагаме пари, само за да кажем, че увеличаваме бюджета”, обясни Клисарова.
Предвижда се също така повишение между 5 и 7 процента на единните разходни стандарти за професионалното образование и за децата със специални образователни потребности.
За да се регулира процесът с недостига на кадри в определено професионално направление държавата може да определи броя на студентите в дадени специалности. Пазарът на труда и реализацията на кадрите ще имат роля при определяне на финансирането на висшето училища, каза още проф. Клисарова. „Нямам идеята да съкращавам университети. Критериите, по които ще се работи, са 11, разделени основно на две групи – първата са академичните специалности, втората са свързани с реализацията на пазара на труда”, уточни тя.