Европа е изправена пред криза в здравеопазването в резултат на застаряването на населението. Като използва в максимална степен цифровите технологии, ЕС може да намали разходите и да повиши ефективността на здравеопазването, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус.
Според две проучвания — сред болници за активно лечение и общопрактикуващи лекари в Европа, електронното здравеопазване започва да набира скорост, като 60% от общопрактикуващите лекари са използвали инструменти за електронно здравеопазване през 2013 г., или с 50% повече спрямо 2007 г. Необходимо е обаче да се направи много повече, препоръчва докладът на Европейската комисия.
Начело по използване на електронно здравеопазване в болниците са Дания (66%), Естония (63%), Швеция и Финландия (62% и в двете). Електронните здравни услуги все още се използват предимно за традиционно записване и отчитане, а не за клинични цели, например за онлайн консултации (само 10% от общопрактикуващите лекари провеждат онлайн консултации).
Що се отнася до цифровизирането на здравните досиета на пациентите, на първо място е Нидерландия с 83,2%, на второ – Дания с 80,6%, а на трето – Обединеното кралство с 80,5%. Същевременно само 9% от болниците в Европа предоставят онлайн достъп на пациентите до техните здравни досиета, при това в повечето случаи достъпът е частичен.
При въвеждане на електронно здравеопазване болниците и общопрактикуващите лекари се сблъскват с много пречки — от липса на оперативна съвместимост до липса на регулаторна рамка и на средства.
„Начинът на мислене в сектора на здравеопазването трябва бързо да се промени. Искам правителствата, новаторите в областта на високите технологии, застрахователните компании, фармацевтичните компании и болниците да обединят усилията си и да създадат новаторска и икономически ефективна система за здравеопазване с повече контрол и прозрачност за пациентите”, коментира Нели Крус.
На въпроса защо не използват електронни здравни услуги в по-голяма степен общопрактикуващите лекари посочват следните причини: липса на възнаграждение (79%), недостатъчни компютърни умения (72%), липса на оперативна съвместимост между системите (73%) и липса на регулаторна рамка относно поверителността и неприкосновеността на личния живот при комуникацията по електронната поща между лекари и пациенти (71%).
Инструментите за е-здравеопазване включват електронни здравни досиета, обмен на здравна информация, дистанционни здравни услуги и лични здравни досиета. Ако се използва целият им потенциал, може да се предоставя повече информация на пациентите и така те да бъдат по-активни по отношение на своето здраве, може да се подобри достъпът до медицински съвети и лечение и да се повиши ефективността на здравните системи.
