Нова онлайн платформа поставя под обществен контрол финансовите потоци в българското здравеопазване, като обединява разпръснати досега официални данни в единна база. Според нейния създател, само за една година системата е открила близо 606 млн. лева разходи, обществени поръчки и плащания, които изглеждат необичайни и заслужават допълнителна проверка. Инициативата цели да направи публичната информация лесна за анализ както от гражданите, така и от журналисти, експерти и институции.
Авторът на проекта „Черна писта“ Мартин Атанасов представи новата си платформа „Диагноза България“, насочена към прозрачността в здравната система. След като преди година използва анализ на данни, за да покаже системните проблеми в пътната безопасност, той пренася същия подход към сектор, който пряко засяга здравето на гражданите.
По данни на платформата, през 2025 г. Националната здравноосигурителна каса е изплатила над 4 млрд. лева за болнична помощ. Тези средства следва да се превръщат в лечение, медицински персонал, оборудване и по-добри здравни услуги.
Проследяването на начина, по който се изразходват, обаче досега е било затруднено, тъй като информацията е разпределена между множество регистри, отчети и публични справки.
За изграждане на „Диагноза България“ са били обработени повече от 3 млн. реда официални данни за 180 държавни и общински болници. Информацията е събрана от Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и документи, получени по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Според създателя на проекта, всяка стойност в системата е обвързана с конкретен първичен документ или официален източник. Платформата е маркирала 605 980 966 лева разходи, обществени поръчки и плащания, които според използваните критерии изглеждат необичайни.
Сред примерите се посочват значителни разлики в цените на едни и същи лекарства между различни болници, обществени поръчки с липса на конкуренция и увеличаващи се разходи за външни услуги при едновременно ниски възнаграждения на медицинския персонал.
Атанасов подчертава, че платформата не отправя обвинения към конкретни лечебни заведения или лица. Вместо това тя обозначава потенциални аномалии, които според него изискват допълнителен обществен и институционален анализ.
Идеята на създателя на платформата е решенията за реформи в здравеопазването да се основават на проверими факти и данни, а не на предположения или отделни случаи.
Появата на подобен инструмент е показателна за все по-широкото навлизане на технологиите за обработка на големи масиви от публични данни в разследващата журналистика и гражданския контрол.
Чрез автоматизиран анализ и визуализация на информацията подобни платформи могат значително да намалят времето за откриване на необичайни модели в публичните разходи и да улеснят последващите проверки от страна на медиите, контролните органи и обществото.
