Миниатюрен канадски сателит се подготвя за мисия да излавя своенравните скали в космоса, които могат да представляват заплаха за Земята. Апаратът NEOSSat (Near Earth Object Surveillance Satellite) има размер на куфарче, разполага с 15-сантиметров телескоп и тежи около 65 килограма, съобщава msnbc.msn.com.
Макар и този размер да не впечатлява с нищо особено, то машината е предназначена да следи за заплашващи нашата планета космически скали.
Сателитът ще извършва дейността си от земната орбита, където телескопът му ще може да избегне смущенията, пораждани от атмосферата на Земята.
Това е и причината един незначителен по своите размери телескоп да бъде равностоен на големите телескопи, намиращи се на земята.
Канадският микросателит също така ще наблюдава и сателитния трафик на Земята, както за космическото командване на Канада, така и за това на САЩ. Той ще се върти около оста си по стотици пъти дневно, за да следи космическите скали и сателитите около Земята.
Струващият $12 милиона сателит, използващ революционна система за въртене, трябва да започне да изпълнява задачите си след изстрелването му в началото на 2010 година.
Астрономите изпитват особен интерес към намиращите се близо до Земята обекти (Near Earth Objects), защото те могат да представляват заплаха за планетата в близкото или в далечното бъдеще. Освен това, близко намиращите се до нас астероиди могат да послужат и като цели за бъдещи мисии с космически кораби с цел изследването им.
В допълнение, NEOSSat ще хвърли повече светлина и върху по-малко известните IEO (Inner Earth Objects) – астероиди, които са били открити близо до Слънцето в орбитата на Земята.
NEOSSat се възползва от технологическото наследство на канадската мисия от близкото минало, наречена MOST (Microvariability and Oscillation of Stars), която представи и първия космически телескоп на страната. За разлика от него обаче, новият сателит се гордее с позиционната си контролна система, която се основава на въртящи се противодействащи си колела, а това позволява на NEOSSat да се върти бързо, без да изразходва ракетно гориво.
Целта е сателитът да следи точно голяма част от небето за време от 100 секунди, а след това да има възможност да премества наблюдението си от едно поле на друго по възможно най-бързия начин. Подобна бързина на отговор е много важна, тъй като тя позволява на космическия телескоп да следи постоянно своите цели, независимо дали те са скали от астероиден пояс или движещи се земни сателити.
Голям плюс на системата с противодействащи си колела е, че тя не изисква наличието на гориво, за да работи. NEOSSat ще черпи енергия от слънчевите си панели. На сателита са необходими само 45 вата, или по-малко от енергията за една електрическа крушка.
Малкото потребление на енергия и миниатюрният размер правят NEOSSat да изглежда нищожен в сравнение с големите земни телескопи, които струват по над $50 милиона. Учените обаче са нетърпеливи да разполагат с космически телескоп, който може да изследва астероидите, без лошите атмосферни условия да му пречат. Друго негово предимство е, че той ще бъде на разположение постоянно.
Телескопите на земята се сблъскват с ограничения, дори когато небето на Земята е чисто, тъй като атмосферата пречи на улавянето на слабите светлинни сигнали на астероидите. NEOSSat намалява страничните смущения на една десета от тези на Земята, издигайки се на 700 километра над атмосферата.
Учените, ангажирани в проекта, се надяват, след като NEOSSat заработи, той да открива на година по най-малко 100 близки до Земята обекта и още повече астероиди в основния пояс между Марс и Юпитер.