На ИКТ сектора се падат над 10% от износа

България постепенно се утвърждава като водеща дестинация в глобален план за аутсорсинг на високо-технологични дейности

Българският ИКТ сектор запазва ролята си на ключов източник на конкурентоспособност на икономиката през 2015 г., като осигурява вече над 10% от износа на страната и над 6,5% от БВП, сочи анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

За последното десетилетие България постепенно се утвърждава като водеща дестинация в глобален план за аутсорсинг на високо-технологични и НИРД-интензивни дейности, като редица иновационни лидери основават или разширяват свой развойни центрове в страната – най-вече в сферата на ИКТ и автомобилостроене.

Като цяло, българската икономика отлепва от дъното по показателя конкурентоспособност след близо пет години на стагнация, според гоидишния доклад на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария). През 2016 г. България заема 50-то място от 61 икономики, което е подобрение с пет позиции спрямо 2015 г. Въпреки това, българската икономика остава сред най‐неконкурентоспособните, като с по‐ниски показатели в Европа са единствено Гърция, Хърватия и Украйна.

Липсата на динамика в икономиката и проблемите в управлението на финансовата сфера, свързани с натрупаните лоши кредити и фалита на КТБ през 2014 г., продължават да оказват негативно влияние върху конкурентоспособността на България.

В същото време за втора поредна година данните за общата (9,1%) и младежката безработица (21,6% за 2015 г.) бележат понижение, но въпреки това остават сравнително високи. Това в комбинация с ниското равнище на заплащане, в сравнение с Европа в повечето сектори продължава да създава предпоставки за изтичане на квалифицирани кадри зад граница и увеличение на дела на скритата икономика в България.

Според Индекса на световната конкурентоспособност на таланти на IMD, България е на 89-то място от общо 93 държави по „изтичане на мозъци” и на 88-мо място по „привличане на мозъци”.

По данни на ЦИД, през 2015 г. се наблюдават най-ниските стойности на скрити обороти при крайно потребление за последните 15 години, но сивата заетост продължава да е на притеснително високи равнища. Укриването на доход като правило се отнася за ниско-доходната заетост, където и работниците и работодателите не са доволни от качеството на публичните услуги, които получават и не виждат мотивация от плащането на високи (за тях) социални и здравни осигуровки.

Българската икономика отлепва от дъното по показателя конкурентоспособност (източник: Институт за развитие на управлението, IMD)

Транзакционните разходи за правене на микро-бизнес също остават високи и това кара една съществена част от иновативни самонаети творци, които търгуват онлайн (вкл. изнасят продукцията си), да предпочитат да останат изцяло скрити за фискалната система на страната. В тази насока развитието на банковите технологии (мобилни POS терминали, които се свързват с телефоните) и опростяването на изискванията за водене на касови книги и счетоводство за микро-фирмите биха били стъпки в правилна посока за намаляване на сивотата, посочват експертите.

Дългосрочните фактори за конкурентоспособност като опазване на околната среда, образование и здравеопазване, както и индикаторите за ефективност на бизнес процесите като адаптивност на предприятията, качество на управленските практики, приложение на етични принципи и ниво на социална отговорност, са сред най-ниско оценените според проучването на фирмите.

България продължава да страда от липсата на адекватна бизнес култура и институционална рамка за правене на бизнес, а ниското равнище на образователната система стои като един от ключовите проблеми, пред които страната е изправена.

Наред с това, последователните усилия в подобряването на базисната инфраструктура очевидно дават резултати и там е отбелязано подобрение, докато технологичната инфраструктура, която е важна за иновативността на икономиката, изостава от развитието на бизнеса.

Основните сравнителни предимства на българската икономика, според бизнеса, продължават да бъдат ценовата конкурентоспособност, благоприятният данъчен режим и квалифицираната работна ръка.

България продължава да изостава с почти 60% спрямо средните равнища за ЕС-28 в развитието на иновациите, като фактор за подобряване на националната конкурентоспособност. Подобряване спрямо предходните години се наблюдава в сферата на инкременталните иновации, с изключение на отделни икономически под-сектори, в които водещи български предприятия се утвърждават все повече като лидери на международно и глобално ниво, макар и най-често в тясно-специализирани пазарни ниши в области като ИКТ и производство на био-продукти.

Висшето образование отбелязва най-сериозно изоставане през последните пет години – както като бюджети, така и като резултати от научно-изследователска и развойна дейност. Външното финансиране за НИРД (от чужбина и европейските структурни фондове в страната) – 51% през 2014 г., се превръща в структуроопределящо за националната изследователска и иновационна екосистема.