Виртуалната и добавените реалности, дроновете и социалните мрежи няма да заменят журналистите, а само променят методите за разпространение и представите ни за това как възприемаме и използваме медиите, заяви Майкъл „Кимо“ Куейнтънс по време на конференцията Future Media Forum, организирана от Дойче Веле и Мтел.
Ако преди десетилетие за ТВ репортаж е бил необходим специализиран бус за стотици хиляди долара, сега това може да се направи с добра интернет връзка от смартфон и дрон, които струват стотици пъти по-малко, посочи Куейнтънс.
Виртуалната и добавената реалност имат потенциал да пресъздават изживявания, които да подсилят паметта на потребителите спрямо различни събития и новини. Според Куейнтънс, в момента консумираме технологиите по много „първобитен начин“, като само гледаме един екран без да ползваме телата си. VR дава възможност на хората да се потапят в дигитална среда и с тялото си да общуват с различни виртуални предмети и дори хора. С добавянето на изживяване се засилва паметта.
„Емоциите са свързани с паметта. С движение на нашето тяло ние създаваме емоция, която подсилва спомените ни. Това може да стане възможно чрез VR“, заяви Куейнтънс, който е съосновател на иновативната консултантска компания IQ Gemini и има зад гърба си дългогодишен опит в телевизия CBS.
Американското издание New York Times експериментира успешно със своето специално VR приложение. Техен материал подготвен за печатната версия е забравен от читателите след около седмица, докато същият, но пригоден за VR, е помнен дори след месец.
Отделно се повишава и ангажираността към новия формат. На печатната версия читателите се задържат едва по около 2 минути средно, докато във VR приложението – по 6 минути, сочат резултатите от експеримента.
Опростеният вариант на VR преживяването – 360-градусовото видео пък може да постави всеки в центъра на събитията. Мощен инструмент, който ще помогне на много журналисти в работата им, както и на обикновени потребители, които искат да видят по-голямата картина.
Дроновете предоставят изцяло нова гледна точка, която преди много трудно можеше да се осигури. Предаването на живо в интернет (т.нар. livestreaming) позволява на всеки да бъде новинарска агенция или медия.
Добавената реалност (AR) пък позволява в реалната среда да се поставят дигитални предмети или маркери, които хората да забелязват чрез смартфоните си. Така се подсилва контекстът в реалния свят и това начин да се съобщи на хората, че ще има важно събитие на определено място.
„Ролята на журналистите не се променя с тези технологии. Трябват ни добри журналисти – обучени хора, с журналистическа етика и нюх. Променят се само начините на разпространение, никой не иска вече печатни вестници“, коментира специалистът. Според него, за да оцелеят, медиите трябва да могат да запазят доверието в тях.
“Виртуалната реалност няма да замени журналистите”
Доста разочароващо…:)…журналисти-терористи