Интересът на студентите към компютърните науки по цял свят охладнява и Европа не прави изключение. Доколкото има статистика, данните показват реален спад в записванията, но все пак тенденцията не означава отлив от технологиите като цяло. Студентите пренасочват вниманието си към по-специализирани и интердисциплинарни области.
След десетки години на бурен растеж, днес компютърните науки вече не изглеждат като най-атрактивен избор за младите хора в Европа. В някои региони проучванията отчитат спад от около 8% до 11% в общия брой новозаписани студенти в програмите за компютърни науки.
Първите сигнали за промяна се появиха още след пандемията, когато технологичният сектор започна да губи част от инерцията си, натрупана в периода на надпреварата за дигитализация.
Времената на ковид дадоха на някои ИТ бизнеси космически проценти ръст и на бърза ръка бяха наети хиляди нови служители. Ала след периода на свръхнаемане, дойде времето на голямото освобождаване на кадри.
Това накара немалко младежи да размислят дали искат точно такава кариера. Днес редица висши училища в Германия, Нидерландия и скандинавските държави отчитат спад в кандидатурите за класически компютърни науки.
Към момента най-често посочваната причина е свързана с възхода на изкуствения интелект. Той има два аспекта.
Първият е променящата се представа за ролята на програмиста. Част от кандидат-студентите започват да възприемат класическото програмиране като дейност, която ще бъде изцяло иззета от алгоритмите.
Вече виждаме как инструменти за програмиране чрез подкани могат да създават блестящи нови приложения за минути. Това променя мотивацията на кандидат-студентите.
Вторият аспект е освобождаването на стотици и хиляди софтуерни специалисти от фирмите, внедряващи AI. В последните месеци най-големите ИТ корпорации дадоха ясен знак: съкращаването на кадри, тъй като на ход е автоматизацията.
Програмистите създадоха изкуствения интелект и сега той изяжда хляба им. В резултат на поголовите съкращения усещането за „апетитна кариера“ в ИТ сектора бързо избледня. Високоплатените позиции на компютърните специалисти вече не изглеждат така обещаващи.
Фактът, че сме в Европа, добавя още един слой към тази картина. Регулациите, включително свързаните с изкуствения интелект и защитата на данните, променят структурата на търсенето на специалисти.
Компаниите вече нямат нужда от чисти програмисти. Те се оглеждат за експерти с комбинирани умения – например, мрежи и ИТ сигурност, софтуерни архитектури, анализ на данни и др.
Последното всъщност говори за ключовия елемент от промяната. Студентите не се отказват от технологиите. Те обаче ги виждат в нова светлина.
Наблюдава се ръст в специалности като „data science“, изкуствен интелект, киберсигурност и дори инженерни дисциплини с по-силен хардуерен компонент. Това са области, които предлагат по-ясна специализация, съчетаване на интердисциплинарни умения и евентуално по-висока устойчивост спрямо автоматизацията.
В страни като Франция и Германия университетите вече адаптират учебните си програми, за да отговорят на промяната на реалностите. В учебните планове се интегрират все повече интердисциплинарни курсове. Фокусът често отива далеч отвъд софтуерните науки.
От гледна точка на ИТ индустрията, промяната има стратегическо значение. Пренасочването на младежите към по-специализирани умения и интердисциплинарни науки може да повиши качеството на експертизата. А това допълнително ще налее вода във воденицата на цялостната промяна на пазара на труда.
В крайна сметка едва ли може да се говори за отлив на интереса на студентите към компютърните науки в класическия смисъл на думата; по-скоро става дума за пренареждане на интересите в рамките на технологичния сектор. То тепърва ще определя профила на следващото поколение ИТ специалисти в Европа.
