Дигитализацията може да бъде следващият голям двигател на растежа в страната, сочи доклад на консултантската компания McKinsey. Макроикономическото проучване измерва размера и темпа на растеж на дигиталните икономики на регионално ниво в десет държави: България, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения, Унгария, Хърватия, Чехия.
С преодоляването на дигиталното изоставане със Западна и Северна Европа, България може да спечели до 8 милиарда евро допълнителен БВП до 2025 г., твърди докладът, озаглавен „Възходът на дигиталните конкуренти: Как дигитализацията може да се превърне в следващия двигател на икономическия растеж в Централна и Източна Европа“.
При тази оптимистична прогноза, дигитализацията може да добавя по един процент годишно допълнителен ръст на БВП за България до 2025 г. И да доведе до ръст на дела на дигиталната икономика на страната от днешните 5,2% до 16% от БВП през 2025 г.
Днес дигиталната икономика в България вече представлява съпоставим дял в БВП, както е в най-големите пет пазара на ЕС (6,7% срещу 6,9%). Тя обаче изостава от най-дигитализираните северноевропейски страни (дигитални лидери), като Швеция, където този дял достига 9,0%.
Въпреки това, дигиталната икономика в България нараства повече от два и половина пъти по-бързо, отколкото в 5-те големи пазара на ЕС (8,2% спрямо 3,1%) през последните пет години. Тези данни потвърждават, че България може да претендира за титлата „дигитален конкурент“.
Страната ни е в добра позиция да се възползва от увеличената дигитализация. Икономиката е сравнително малка и отворена, подобно на другите дигитални конкуренти, както и дигиталните лидери, като разчита на търговия (за разлика от големите западни икономики в ЕС и техните големи вътрешни пазари).
Съотношението на търговията към БВП в България – 131% през 2017 г. е сравнимо с 128% за дигиталните лидери и 137% за региона на ЦИЕ, което е значително по-високо от това на големите 5 пазара в ЕС (67%).
България, заедно с останалата част от региона на Централна и Източна Европа, може да използва дигитализацията като ефективно средство за навлизане в международни вериги за създаване на стойност.
Комбинацията от отворен пазар и съсредоточаване върху дигитализацията беше успешна стратегия за растеж и при държавите дигитални лидери. Общите им ключови характеристики (размер, значение на търговията и отвореност) показват, че България е в много добра позиция да изгради подобен път към просперитета.
За да осъществи тези планове, България трябва да ангажира всички отговорни фактори в дигиталната трансформация. Бизнесът трябва да ускори приемането на дигитални инструменти, за да увеличи своите продуктивност и печалба. Също така да се възползва от дигиталните решения за изследване на потребителските нагласи и да стъпи на регионални и световни пазари.
Публичният сектор може да играе важна роля в трансформацията чрез използване на дигитални технологии за постигане на по-бързи, по-плавни процеси и услуги както за компаниите, така и за обикновените граждани. Хората също трябва да са активни; инвестирането в учене през целия живот ще им позволи да се възползват от новите възможности на пазара на труда. Те трябва да са по-гъвкави в кариерата си.
Политиците могат да подкрепят процеса на много фронтове. Те могат да насърчат приемането на технологии както от публичния, така и от частния сектор. Могат да подобрят екосистемата за стартиращи фирми и възможностите за дигитални иновации.
Политиците могат също така да подпомагат работниците чрез създаване на програми за движение, насочени към „преквалификация“ и „повишаване на квалификацията“ на работниците.
Да станат задължителни в училище уроците по логика и програмиране, Scratch и роботика за деца, а не измислени предмети като “човек и общество” и “предприемачество”.