Жените изглежда са по-засегнати от проблема с прегарянето, защото те се опитват да съчетаят няколко роли едновременно (източник: CC0 Public Domain)
Една епидемия се вихри наоколо и най-вероятно познавате поне един човек, заразен от нея. 24-часовият цикъл от новини и стрес засяга много хора. Психо-емоционалното прогаряне е навсякъде. Социалните медии и интернет се оказаха в основата на нещата.
Книги се печатат за него, статии се пишат за него, мощни медицински групи алармират за него, а обикновените хора страдат от него. Огромна част от организационните ръководители по човешките ресурси твърдят, че прогарянето е „саботаж за задържането на работното място“, отбелязва Вашингтон пост.
„Организациите обикновено възнаграждават служителите, които стоят на работа по-дълго и работят повече часове, а са склонни да заменят работниците, които не поемат увеличено работно натоварване – което е систематичен проблем. Той води до прегаряне“, казва Дан Шаубел, директор по изследванията във Future Workplace – фирма, проучвала проблема в САЩ.
Откъде идва това понятие – прегаряне? Психологът Херберт Фройденбергер популяризира термина през 70-те години, основавайки се на работата си с наркозависими, когато вижда как вените им са прогорени от многобройните убождания и цигари.
Сериозни последици
Прегарянето е термин, който може лесно да се спекулира, особено от хора, които са склонни да преиграват – например човек, който може да твърди, че умира от глад, когато е леко гладен, или че замръзва, когато му е леко хладно. Това би било безопасно, ако с термина такъв човек просто описва умората в края на работния ден или седмица. Но човек, който наистина е прегорял, може да има сериозни здравни проблеми.
Например, медиците от САЩ описват случай на жена, постъпила в болница с остри и силни болки в корема, за които след седмица изследвания не е установена „медицинска“ причина. В крайна сметка се оказва, че жената е преживявала огромен стрес през последните месеци преди болките. Проблемът отминава, когато тя се успокоява.
Други често срещани симптоми могат да са чести настинки или болести, безсъние и тенденция за облекчаване на стреса по нездравословни начини, като например с твърде много алкохол.
Някои хора прибягват към неразумни начини за решаване на проблема като например лудешко онлайн пазаруване. Това обаче не помага.
Стрес или несправяне със стреса
Експертите описват прегарянето като като „хроничен стрес, с който човек не може да се справи”. Т.е. прегарянето е причинено от хроничен стрес, а не от самите стресови фактори. Важно е двете неща да се разграничат. Стресовите фактори са външни: списъци със задачи, финансови проблеми или безпокойство за бъдещето. Стресът, от друга страна, „е неврологичната и физиологична промяна, която се случва в тялото, когато срещнете стресови фактори“.
За да се пребори прегарянето, хората трябва да се справят със самия стрес. Те трябва да позволят на тялото си да завърши цикъла на реакция на стреса. Това може да включва физически упражнения, сън, срещи на живо с приятели и приятни хора, ходене сред природата и др. Грижата за себе си до голяма степен предотвратява прогарянето и това вероятно не е изненадващо за никого.
Вместо това обаче много хора са склонни да се фокусират върху върху стресовите фактори. Те приемат, че стресът им ще изчезне, се борят с проблемите, ако изпълняват задачите, ако постоянно проверяват работата си спрямо списъка си със задачи – т.е. ако постоянно се форсират още повече.
Майките
Жените изглежда са по-засегнати от проблема с прегарянето, показва проучване на Kronos. Така е, защото те се опитват да съчетаят няколко роли едновременно – роли, всяка от които изисква много внимание и много ресурс: да бъдат добри служители и да бъдат добри майки.
Каква ирония! Движението за правата на жените уж трябваше да дава избор на жените. Звучи страхотно, но стана така, че ако си жена, сега трябва да правиш всичко. Трябва да управляваш къщата си, и да си перфектната съпруга, и отлична майка, и да си добър служител. Стресът върху жените е огромен.
Социалните медии
Оказва се, че до голяма степен прегарянето се дължи на ролята на интернет, технологиите, социалните медии. Имайки интернет и лаптоп или смартфон, служителите все повече приемат за нормално да проверяват имейли до късно среднощ или рано сутрин и да им отговарят, да следят дадени процеси онлайн почти денонощно и без почивен ден. С течение на времето мениджърите започват да приемат това поведение за нормално. Дори го очакват или изискват от работещите.
Устремени към повече продажби, повече сделки, повече договори, много фирми „въоръжават“ своите работници с таблети и мобилен интернет и въодушевено ги насърчават да общуват с клиентите „навсякъде, по всяко време“. Това звучи добре за бизнеса, но не добре за отделния човек. Той би могъл да поеме такъв ангажимент, ако умее да се справя със стреса сам, но много хора не умеят това. За тях работенето „навсякъде и по всяко време“ става бреме, което води до прегаряне.
Лично пространство
Осигуряването на почивка и лично време не е лесна работа в днешно време. Фиксирането на вниманието върху прегарянето може да се окаже добавяне на повече стресови фактори. Например служител, който си взема почивка за обяд в парка (уж защото времето сред природата намалява стреса), може да се почувства задължен да остане в офиса извън работно време. Един час по йога или разходка е друг елемент, който човек може да припознае като „още една задача, която трябва да се натика в календара“.
Предотвратяването на прегарянето изисква твърди решения. Всички имаме еднакво време за един ден: 24 часа. Да имаш почивка – независимо дали с разходка, допълнителен час сън или разговор с приятел – означава нещо друго да изпадне от графика ти. Трябва да жертваш нещо. И по-важното – да не изпитваш вина за това.
Отначало човек може да се чувства зле и дори да се паникьосва, че не прави нищо. Но скоро ще забележи, че е отминал точката на пречупване. Стресът отстъпва.