Във Вселената се раждат много по-голям брой звезди с маси над 30 пъти масата на Слънцето, отколкото се е смятало преди, установиха български астрономи (снимка: CCO Public Domain)
Български астрономи допринасят за придобиване на нови знания за едни от най-интересните обекти във Вселената, стана ясно от представяне на успешни проекти в Института по астрономия към БАН от Фонд „Научни изследвания”.
В рамките на проект „Пренос на маса и ъглов момент в астрофизиката” с ръководител проф. Евгени Семков научният колектив е изследвал широк спектър от явления, свързани с преноса на маса и ъглов момент в различни системи от космически обекти, започвайки от Слънцето и Слънчевата система, през звездите от нашата Галактика, Млечният път, до най-отдалечените от нас обекти – загадъчните квазари и блазари.
Целта на проучването е да допринесе за получаване на нови знания за Вселената, за процесите на образуване на звездите, звездните и планетните системи, галактиките и квазарите и за тяхната еволюция. Методите за изследване включват получаване и обработката на спектрални и фотометрични наблюдения основно с телескопите и наблюдателната апаратура на Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен.
Резултатите от проекта са довели до предзащита на две докторски дисертации и са публикувани в редица престижни списания. Сред тях е удивителното откритие, че във Вселената се раждат много по-голям брой звезди с маси над 30 пъти масата на Слънцето, отколкото се е смятало преди. Изследването е публикувано в престижния научен журнал Science и има голямо значение за разбирането на еволюцията на звездите.
Друго основно откритие е свързано с обяснението за поведението на едно от най-загадъчните активни галактични ядра във Вселената, блазарът CTA102. В края на 2016 г. в продължение на няколко дни той става най-яркият наблюдаван подобен обект в историята.
Обяснението на поведението му става възможно благодарение на огромен брой наблюдателни данни и анализ с активното участие на български астрономи, подкрепено от настоящия проект, финансиран от ФНИ. Изследването е от основно значение за разбиране на физичните процеси при активните галактични ядра и е публикувано в сп. Nature.