Кои потребителски технологии се развиха най-много за 10 г.

Навярно дигиталното снимане е зоната, в която можем да отчетем най-голяма промяна за 10 години
(снимка: CC0 Public Domain)

В навечерието на новото десетилетие неволно си задаваме въпроса кои от всички технологии, с които сме обградени, наистина постигнаха прогрес за този кратък момент от живота на света – кратък за света, но огромен за технологичния прогрес. Когато става дума за дигиталните системи, едно десетилетие е цяла епоха. Как се промениха технологиите за това време?

Дигитална фотография

Навярно дигиталното снимане е зоната, в която можем да отчетем най-голяма промяна. И преди 10 години имаше цифрови фотоапарати, но с появата на смартфоните с камера и възникналата надпревара между тях се стигна дотам, че всички вече имат камера в джоба си.

Някои мъдри хора казват, че най-добрата камера е тази, която човек носи със себе си, за да заснеме подходящия момент. Така смартфон-камерите наистина се оказват много ценено и желано технологично постижение. С двойна, тройна и четворна камера те правят все по-хубави снимки, които ни помагат да се любуваме на всичко красиво около себе си.

С двойна, тройна и четворна камера смартфоните правят все по-хубави снимки
(снимка: CC0 Public Domain)

Разбира се, скъпият, професионален дигитален фотоапарат все още превъзхожда смартфона, но границите на доброто снимане са все по-размити, защото повсеместното присъствие на камерите в смартфоните извади на бял свят скрития талант на много хора, които – без да са професионалисти – имат усет към красивото, талант, въображение.

Да не говорим, че при смартфон-камерите вече се появиха някои толкова добри, че онези хора – непрофесионалистите с талант и усет към красивото – могат да направят кадри със смартфон, които са в пъти по-добри от „професионалните” с висококласен цифров апарат.

Дисплеи

Да накараме най-ярките части на екрана да блестят като слънцето, а най-тъмните да изчезват като сенки – това беше крайна цел на компаниите, произвеждащи LCD дисплеи. Но в началото на десетилетието започна масовото производство на дисплеи по нова технология, която обещаваше да преобрази екраните: OLED (органични светодиоди). С нея екраните могат да създават ярки, цветни пиксели, без да е необходима LED подсветка или флуоресцентна система.

OLED дисплеите са по-тънки, харчат по-малко енергия и създават изображения с поразителни нива на контраст. Първите OLED екрани бяха малки и неприлично скъпи, но през последните десет години технологията постепенно „слезе” в сферата на достъпните ценови диапазони и се намести във всички сфери на потребителската техника, стигайки до MP3 плейъри и фитнес-тракери.

OLED дисплеите са тънки, икономични и с поразителни нива на контраст
(снимка: CC0 Public Domain)

Има още една уникална функция на OLED дисплеите, която обещава да революционизира джаджите през следващите 10 години: те могат да се огъват. Благодарение на това сега сме в очакване на ново поколение сгъваеми мобилни телефони.

Биометрична сигурност

Функциите за биометрична сигурност на нашите мобилни устройства са толкова масови, че нямаме колебание да прокараме пръст по четеца, когато искаме да отключим телефона си или да потвърдим онлайн покупка. А беше време, когато биометриката беше същинска мистерия.

Преди 10 години, разбира се, технологията я имаше, но тя се използваше ограничено. Повечето потребители разчитаха на пароли. С инвазията на смартфоните обаче надпреварата за създаване на по-лесна за използване биометрика се нажежи. Така компаниите постепенно развиха и въведоха биометриката в най-масовото потребителско устройство – мобилния телефон.

Биометриката навлезе в най-масовото потребителско устройство – мобилния телефон
(снимка: CC0 Public Domain)

Разпознаването на потребителя чрез пръстовия му отпечатък внезапно стана мигновен процес, който се извършва автоматично, когато някой посегне за своя телефон. Това се хареса и на потребителите, защото хем е по-сигурно, хем по-лесно. Но, за разлика от паролите, хората оставят копие на пръстовия си отпечатък върху почти всичко, до което се докоснат, така че и предизвикателствата за технологията еволюират постоянно.

Съобщения

Някои си спомнят времето, когато мобилните оператори ни таксуваха за всяко текстово съобщение. Но когато смартфонът стана популярен, възможностите за видео-стрийминг и постоянен бърз интернет наложиха използването на по-голяма честотна лента – което пък насърчи операторите да надстроят своите безжични мрежи, за да останат конкурентоспособни, и да въведат достъпни месечни планове за пренос на данни.

Месинджърите се превърнаха в един от главните двигатели на продажбите на смартфони
(снимка: CC0 Public Domain)

Появиха се приложения, които се възползваха от този неограничен мобилен интернет, за да дадат на потребителите алтернативен начин за размяна на съобщения. Така се оказахме в състояние да избегнем нелепите такси на операторите за SMS. Тези приложения бързо се превърнаха в един от най-големите двигатели на продажбите на смартфони, особено за потребителите, които искат да поддържат връзка с приятели и семейство по целия свят, тъй като няма такси за съобщенията до където и да било.

Самите месинджъри също се развиха, обогатиха се, „научиха” се да работят от множество устройства. Днес да изпратиш SMS е почти екзотично – за по-младите усещането е като изпращането на телеграма или съобщение с морзов код.

Гласово разпознаване

Да командваш компютъра си с гласови команди преди 10 години изглеждаше фантастично, а диктуването беше мечта за всички, които пишат дълго и по много – както за онези, които създават безброй писма всеки ден, така и за такива като нас, медиите, които бързаме да пишем репортажи и цитираме чужди думи.

Гласовите асистенти набраха скорост плавно и неумолимо. Apple, Google, Microsoft, Amazon – всички те направиха свой прочит по темата, кой от кой по-усъвършенстван. Захранвани от големи облачни сървъри, новото поколение интелигентни гласови асистенти вече разбират какво им се казва и реагират почти като човек.

Гласовите асистенти вече разбират какво им се казва и реагират почти като човек
(снимка: CC0 Public Domain)

Те бързо се разпространиха сред множество устройства, включително интелигентни високоговорители, мобилни устройства и уреди – и в крайна сметка се превърнаха в „двигател” на интелигентния дом, благодарение на който стотици IoT устройства се контролират само чрез прости гласови нареждания. Някои от тях вече могат не само да „разбират”, но и да превеждат на живо.

За добро или лошо технологията идва със своите компромиси. Гласовите асистенти, на които разчитаме сега, споделят всичко, което казваме, със сървъри по целия свят. Някой някъде слуша какво казваме, което отваря възможности за нови и разнообразни злоупотреби. Големите компании, които инвестират в гласовите асистенти, настояват, че не се интересуват от същността на казаното, но със сигурност има други, не в тези компании, които се интересуват. Въпреки това милиони домакинства приветстват подслушвателните устройства в дома си с отворени обятия.

Коментар