Европейският съюз търси нови начини за измерване на икономическите резултати, които наблягат повече върху социалните и екологични аспекти на благоденствието.
След като в продължение на десетилетия Европейската комисия измерваше икономическия напредък чрез показатели като брутния вътрешен продукт (БВП), сега тя обмисля нов подход към оценяването на прогреса.
БВП е понятие, което възниква след Голямата депресия през 30-те години на миналия век и което се отнася до стойността на всички стоки и услуги, произведени или предоставени от една държава през дадена година. Въпреки че е добра мярка за производството, БВП не дава добра представа за цялостното благополучие на хората, посочват от Комисията.
Проблемът се крие в това, че този показател се влияе положително дори от събития, които вредят на хората и на околната среда, като например войните и природните бедствия, водещи до икономически растеж вследствие на усилията за възстановяване и реконструкция.
БВП не дава никаква представа и за това как се разпределя националното богатство. В много от страните със сравнително висок национален продукт разликите между бедни и богати са обезпокоително големи, алармира Комисията.
Хората все по-добре разбират, че качеството на растежа е също толкова важно, колкото и количеството. Според неотдавнашна анкета, над две трети от европейците смятат, че правителствата трябва да обръщат повече внимание на социалните и екологични аспекти на благополучието. Въпросът е как те да бъдат измервани.
Комисията възнамерява да разработи подробен набор от екологични показатели, обхващащи изменението на климата, биоразнообразието, замърсяването на въздуха, използването на водите и отпадъците. Тя изтъква също така нуждата от по-точна информация за икономическите неравенства.
Ще бъдат засилени усилията за навременно събиране и анализиране на данните и идентифициране на възобновяеми ресурси и на прагове за основните замърсители.