Алхимията често е отхвърляна като псевдонаука, свързана с измамни усилия за превръщане на неблагородни метали в злато (снимка: CC0 Public Domain)
Гарет Уилмър
Това, което дълго време се възприема като измамни усилия за превръщане на неблагородни метали в злато, днес се преоценява от изследователи като сериозен предшественик на химията, в който жените са вземали активно участие.
Преди около 20 години Матео Мартели разглеждал книгите в една книжарница, когато случайно попаднал на интригуващ труд. Отваряйки страниците на „Корените на алхимията в гръцко-римския период на Египет“, той бил завладян от него.
Мартели е професор в Университета на Болоня, Италия, специализирал в история на класическите езици. Той бил заинтригуван от сведенията за богатото минало и митология на алхимията в книгата на Джек Линдзи от 1970 г.
Уроците на историята
„Книгата съдържа много интересно описание на произхода на алхимията, в което се разказва, че в основата на нейните методи са откровения на паднали ангели“, казва Мартели. „В него се загатва, че ангелите разкривали тайните на природата на жени в замяна на сексуални облаги — нещо, за което никога не бях чувал“.
Алхимията е забулена в духовност и религиозност и често е отхвърляна като псевдонаука, свързана с измамни усилия за превръщане на неблагородни метали в злато.
Мартели обаче бил вдъхновен да разбере дали в нея не се крие нещо повече.
Така пред него се открил нов път в историята на науката, чиято връхна точка е ръководеният от него проект AlchemEast, финансиран от ЕС. Започнал през декември 2017 г., проектът приключи през април тази година.
В продължение на пет години AlchemEast проучва алхимията от 1500 г. пр.н.е. до първото хилядолетие от нашата епоха, като проследява развитието ѝ от древен Вавилон през гръцко-римския период на Египет до ранноислямската епоха и търси начини да разруши традиционно негативния поглед към практиките ѝ.
Според Мартели търсенето на злато не е единствената цел на древната алхимия, която използва множество техники за манипулиране на суровини за изработване на боядисани метали, изкуствени скъпоценни камъни, цветно стъкло и текстил, както и химични съединения.
„Важно е да имаме предвид това, за да разберем каква роля са играли в миналото химията и алхимията, които по мое мнение са всъщност едно и също нещо в различни периоди, за създаването на съвременната наука“, казва той.
Древни експерименти
Освен задълбоченото проучване на древни текстове и химични рецепти, екипът дори опитва да пресъздаде стари практики в лабораторията, за да разбере как са се развивали някои от идеите.
Изследователите възпроизвели изкуствено златно мастило, използвайки съставки като мед и силициев диоксид, и експериментирали с така наречената божествена вода, която включва съединения, съдържащи сяра.
„Удивителното е, че можете да направите така, че среброто да изглежда точно като злато само като потопите сребърна монета в тази божествена вода за няколко секунди“, казва Мартели. „Можете наистина да разберете защо са започнали да вярват, че е възможно да се получава злато чрез този процес“.
Други експерименти, включващи извличане на живак от цинобър, добавят разбирането защо в алхимичната традиция живакът е бил разглеждан като обща съставна част на всички метали.
Мартели планира да прави парфюми от рецепти, издълбани върху древни месопотамски плочки. Той се надява, че експериментирането по начини, различни от използваните днес, ще предложи нова перспектива и дори ще доведе до научни открития.
Следи, оставени от жени
Изследванията на Мартели и други в последните десетилетия подтикват към преоценка на традиционната представа за алхимията, която понастоящем се възприема като сериозен предшественик на съвременната химия.
Междувременно се изяснява съществената роля, която жените са играли в алхимичните практики.
Жените представляват само около една трета от учените, занимаващи се с научни изследвания в света, и липсата на изтъкнати женски модели за подражание се признава като една от причините за това.
„В най-ранните фази на алхимията жените изглежда са играли важна роля“, казва Мартели. „Те са били не само изпълнители, но в митологията се явяват като богини, например Изида, древната египетска богиня на лечението и магията, за която се разказва, че срещнала ангел, който ѝ разкрил тайните на алхимията“.
Една от най-изявените жени, практикували първи алхимия, била Мария Еврейката, която живяла в Александрия някъде между първи и трети век от н.е. и на която се приписва изобретяването на няколко вида химически апарати.
Сред тях са водната баня (бен мари), баня с гореща вода, наречена на нея и използвана широко от готвачите днес.
Участието на жените в алхимията продължава до началото на съвременната епоха според отделен проект, финансиран от ЕС, наречен WALCHEMY, който проучва литературни творби, чиито автори са жени, живели във Великобритания през 16 и 17 век.
Написано от жени
Идеята за проекта възниква, когато д-р Сайед Чаудри, асистент към катедрата по ранна съвременна английска литература в Университета на Утрехт, Нидерландия, работи върху доктората си за писмените творби от жени в периода на Ренесанса, между 14 и 17 век.
„Установих, че много от жените писателки от това време, подобно на съвременниците им мъже, са били привлечени от идеята за алхимията, която в действителност била изкуството за химическа трансмутация на метали, билки, минерали и растения“, казва Чаудри.
Благодарение на текстове, преоткрити от учени феминисти през последните десетилетия, той намира доказателства — от литературни форми като книги с поезия и химични рецепти — че участието на жените е било дори по-широко разпространено от очакваното.
„Действителният обхват на жените, ангажирани с езика на алхимията, бе изненада за мен“, казва Чаудри.
Като анализира тези текстове, той възстановява история на алхимията, която не била владение единствено на мъжете, а по-скоро област, в която жени с най-различен произход са играли централна роля — с което помага да се разкрие историята на тези забравени гласове.
„Те не са го правили непременно за пари, но и като благотворителни грижи за здравето и част от усилията им като християни да работят за общността си“, казва Чаудри. „Научните дейности в домакинството включвали както мъжете, така и жените“.
Един от примерите е взет от книгите с рецепти и размисли в проза на лейди Грейс Майлдмей, английска благородничка, която практикувала медицинска и духовна алхимия в дома си и в района на Нортхемптъншир през първата половина на 16 век.
Източниците сочат към по-широко практикуване с участието на жени.
„Това, което е оцеляло в голям брой, са книги с рецепти, които в основата си са инструкции как да се води домакинството“, казва Чаудри. „Те съдържат нещо, което бихме описали като алхимични процедури, като например дестилация, ферментация и калциниране“.
Тези процеси включвали подобните на билки растения за влагане в лекарства, инструкции за правене на перилни препарати и почистване на месинг, както и кулинарни процедури, като например как да се пречиства мед.
Чаудри казва, че дори творчеството на Робърт Бойл, английско-ирландски натурфилософ, възприеман от мнозина като един от „бащите на съвременната химия“, се смята, че е повлияно от по-голямата му сестра, лейди Ранела, която провеждала експерименти в домакинството.
Основни фигури
Изследванията довели до проучване на Чаудри, озаглавено „Жените писатели и алхимията в ранния период на съвременна Великобритания“, който е в процес на рецензиране.
В него се описват творби от 12 жени, сред които са Майлдмей, Амилия Ланиър, която била дъщеря на дворцов музикант, републиканката Луси Хътчинсън и протестантската мистичка Джейн Лийд.
Междувременно Чаудри планира по-нататъшни изследвания на научните практики в женските манастири от 17 век в опит да разкрие какво се случва в изцяло женска среда.
„Знаем, че жените в тези манастири са практикували медицина и билколечение, но архивите им са до голяма степен непроучени и разпръснати в цяла Европа“, казва той.
Освен че отдават по-голяма тежест на алхимията, проучванията в тази област доказват по-сериозната роля на жените в научното минало на света.
„Виждаме, че алхимиците много често са жени“, казва Чаудри. „Ако искаме да стигнем до по-обхватно разбиране на историята на науката, трябва да включим и приноса на жените“.
Изследванията в тази статия са финансирани от Европейския научноизследователски съвет (ЕНС) и действието „Мария Склодовска-Кюри“ (МСК) на ЕС. Статията е публикувана за първи път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.