Изкуственият интелект буди нарастващи страхове у програмистите

Много разработчици на софтуер са притеснени от изкуствения интелект и невронните мрежи. Програмистите се опасяват, че след пет години AI технологията може да ги направи безработни, сочи ново проучване.

Близо две трети (63%) от ИТ професионалистите смятат, че изкуственият интелект ще отнеме работните им места през следващите пет години, според анкета на американската компания Ivanti (преди Landesk, разработчик на софтуерни продукти за ИТ автоматизация и киберсигурност).

Страховете са оправдани – невронните мрежи например вече са много по-бързи и понякога по-добри в писането на код от обикновените програмисти. Офис служителите също виждат AI като заплаха, но само 44% от тях, засега.

Опасен враг вместо лоялен помощник

По-голяма част от ИТ специалистите виждат разпространението на изкуствения интелект и генеративните невронни мрежи не като признак за развитие на цивилизацията, а като причина, поради която много скоро ще започнат да имат проблеми с работата и, следователно, с финансите.

Според проучването на Ivanti, такива страхове споделят 63% от ИТ кадрите по света. Те са убедени, че бързото въвеждане на изкуствения интелект в ежедневието ще ги остави без работа през следващите пет години. На първо място, това се отнася за програмистите – невронните мрежи отдавна са се научили да пишат код и го правят не само по-бързо, но понякога и по-добре, въпреки че някои от тях не го генерират, а го крадат от разработчиците.

Останалите служители на компаниите, които нямат нищо общо с ИТ отдела в частност или ИТ спецификата като цяло, също виждат невронните мрежи като пряка заплаха за тяхното благосъстояние. Според проучването, 44% от офис служителите споделят опасенията на ИТ служителите за възможността да останат без работа, заради AI, в рамките на пет години.

Процесът на замяна на хората с AI вече е започнал – през лятото на 2023 г. индийската компания Duukan уволни 90% от работниците си, като “назначи” на тяхно място изкуствен интелект, след което бизнесът ѝ рязко тръгна нагоре.

Минусите са повече от плюсовете

При съставяне на доклада, Ivanty анкетира 7800 ИТ професионалисти, мениджъри и крайни потребители по целия свят в широк спектър от индустрии, за да прецени техните възгледи за текущото състояние и бъдещето на т.нар. “дигитално изживяване на служителите” (Digital Employee Experience, DEX), включително как, според тях, развитието на изкуствения интелект въздейства върху служителите.

[related-posts]

Повечето ИТ специалисти споделят, че ако използването на изкуствен интелект носи ползи, то не е за обикновените служители, а изключително за работодателите. На това мнение са 56% от анкетираните в ИТ сектора.

Докладът на Ivanti е показателен и за това, че обикновените офис служители, когато имат нужда от помощ при решаване на ИТ проблем, предпочитат да общуват с жив специалист, а не с изкуствен интелект. Това важи и за обажданията, свързани с техническа поддръжка – мнозинството, по-точно 58%, се нуждаят от оператор, а не от бездушен чатбот или гласов асистент.

Стратегия за дигитализация

Докладът подчертава, че много съвременни компании са изправени пред същия проблем – неадекватни DEX практики. 78% от анкетираните казват, че тези практики, насочени към подобряване на дигиталното изживяване на служителите, биха могли да бъдат по-продуктивни, ако използват други инструменти.

Лошите DEX практики в една компания означават, че нейните служители редовно срещат трудности при използване на ИТ решенията в офиса. За 57% от участниците в проучването подобни затруднения са станали седмично явление.

В някои случаи компаниите губят служители поради лош дигитален опит и са принудени да търсят техни заместници. 17% от участниците в проучването казват, че или вече са напуснали поради лоши DEX практики, или възнамеряват да го направят. Най-важното е, че сред хората, които са родени, образно казано, с компютър в ръцете си, е по-висок процентът на онези, които са готови да се откажат от работата си поради лошо потребителско изживяване.

Става въпрос за т.нар. „поколение зуумър” – родените след 2004 г., когато целият свят беше пометен от бурното развитие на дигиталните технологии. Сред тях има 2% повече, които са готови да се откажат поради лоши DEX практики, в сравнение с милениалите – родените между 1985 и 2003 г.

61% от анкетираните казват, че негативният опит на служителите с технологиите на работното място има също толкова отрицателно въздействие и върху морала им.

Невронните мрежи – решение и проблем

В днешния свят организациите се опитват да оптимизират дигиталното преживяване на служителите, споделя изпълнителният директор на Ivanti – Джефри Абът. Въпреки това, според него, на фона на бързото развитие на изкуствения интелект и автоматизацията, компаниите могат да подобрят DEX на своите служители само чрез въвеждане на модерни ИТ решения, които ще увеличат производителността им.

В същото време, дори ИТ специалисти, които внедряват DEX практики в компаниите, отбелязват, че този вид дигитализация не винаги е полезна за служителите. На първо място, това се отнася за „дистанционните работници”, като, по изчисления на Ivanty, повечето от тях са в ИТ сектора – 85% прекарват поне част от работната седмица у дома. 27% от анкетираните твърдят, че DEX практиките не са толкова ефективни при работа от разстояние, колкото при работа в офис или открито пространство.

Повече от една трета от участниците в проучването (39%) отбелязват, че ИТ системите на техните компании са претоварени с прекомерен брой прозорци за авторизация, а 47% се оплакват от прекомерния обем на входящите цифрови известия. И накрая, 42% от служителите се оплакват, че работата в тяхната компания изисква умения за използване на твърде много инструменти и платформи.