Изкуственият интелект буди нарастващи страхове у програмистите

Близо две трети от ИТ професионалистите се опасяват, че в близките пет години AI ще отнеме работните им места (снимка: CC0 Public Domain)

Много разработчици на софтуер са притеснени от изкуствения интелект и невронните мрежи. Програмистите се опасяват, че след пет години AI технологията може да ги направи безработни, сочи ново проучване.

Близо две трети (63%) от ИТ професионалистите смятат, че изкуственият интелект ще отнеме работните им места през следващите пет години, според анкета на американската компания Ivanti (преди Landesk, разработчик на софтуерни продукти за ИТ автоматизация и киберсигурност).

Страховете са оправдани – невронните мрежи например вече са много по-бързи и понякога по-добри в писането на код от обикновените програмисти. Офис служителите също виждат AI като заплаха, но само 44% от тях, засега.

Опасен враг вместо лоялен помощник

По-голяма част от ИТ специалистите виждат разпространението на изкуствения интелект и генеративните невронни мрежи не като признак за развитие на цивилизацията, а като причина, поради която много скоро ще започнат да имат проблеми с работата и, следователно, с финансите.

Според проучването на Ivanti, такива страхове споделят 63% от ИТ кадрите по света. Те са убедени, че бързото въвеждане на изкуствения интелект в ежедневието ще ги остави без работа през следващите пет години. На първо място, това се отнася за програмистите – невронните мрежи отдавна са се научили да пишат код и го правят не само по-бързо, но понякога и по-добре, въпреки че някои от тях не го генерират, а го крадат от разработчиците.

Останалите служители на компаниите, които нямат нищо общо с ИТ отдела в частност или ИТ спецификата като цяло, също виждат невронните мрежи като пряка заплаха за тяхното благосъстояние. Според проучването, 44% от офис служителите споделят опасенията на ИТ служителите за възможността да останат без работа, заради AI, в рамките на пет години.

Процесът на замяна на хората с AI вече е започнал – през лятото на 2023 г. индийската компания Duukan уволни 90% от работниците си, като “назначи” на тяхно място изкуствен интелект, след което бизнесът ѝ рязко тръгна нагоре.

Минусите са повече от плюсовете

При съставяне на доклада, Ivanty анкетира 7800 ИТ професионалисти, мениджъри и крайни потребители по целия свят в широк спектър от индустрии, за да прецени техните възгледи за текущото състояние и бъдещето на т.нар. “дигитално изживяване на служителите” (Digital Employee Experience, DEX), включително как, според тях, развитието на изкуствения интелект въздейства върху служителите.

Повечето ИТ специалисти споделят, че ако използването на изкуствен интелект носи ползи, то не е за обикновените служители, а изключително за работодателите. На това мнение са 56% от анкетираните в ИТ сектора.

Докладът на Ivanti е показателен и за това, че обикновените офис служители, когато имат нужда от помощ при решаване на ИТ проблем, предпочитат да общуват с жив специалист, а не с изкуствен интелект. Това важи и за обажданията, свързани с техническа поддръжка – мнозинството, по-точно 58%, се нуждаят от оператор, а не от бездушен чатбот или гласов асистент.

Стратегия за дигитализация

Докладът подчертава, че много съвременни компании са изправени пред същия проблем – неадекватни DEX практики. 78% от анкетираните казват, че тези практики, насочени към подобряване на дигиталното изживяване на служителите, биха могли да бъдат по-продуктивни, ако използват други инструменти.

Лошите DEX практики в една компания означават, че нейните служители редовно срещат трудности при използване на ИТ решенията в офиса. За 57% от участниците в проучването подобни затруднения са станали седмично явление.

В някои случаи компаниите губят служители поради лош дигитален опит и са принудени да търсят техни заместници. 17% от участниците в проучването казват, че или вече са напуснали поради лоши DEX практики, или възнамеряват да го направят. Най-важното е, че сред хората, които са родени, образно казано, с компютър в ръцете си, е по-висок процентът на онези, които са готови да се откажат от работата си поради лошо потребителско изживяване.

Става въпрос за т.нар. „поколение зуумър” – родените след 2004 г., когато целият свят беше пометен от бурното развитие на дигиталните технологии. Сред тях има 2% повече, които са готови да се откажат поради лоши DEX практики, в сравнение с милениалите – родените между 1985 и 2003 г.

61% от анкетираните казват, че негативният опит на служителите с технологиите на работното място има също толкова отрицателно въздействие и върху морала им.

Невронните мрежи – решение и проблем

В днешния свят организациите се опитват да оптимизират дигиталното преживяване на служителите, споделя изпълнителният директор на Ivanti – Джефри Абът. Въпреки това, според него, на фона на бързото развитие на изкуствения интелект и автоматизацията, компаниите могат да подобрят DEX на своите служители само чрез въвеждане на модерни ИТ решения, които ще увеличат производителността им.

В същото време, дори ИТ специалисти, които внедряват DEX практики в компаниите, отбелязват, че този вид дигитализация не винаги е полезна за служителите. На първо място, това се отнася за „дистанционните работници”, като, по изчисления на Ivanty, повечето от тях са в ИТ сектора – 85% прекарват поне част от работната седмица у дома. 27% от анкетираните твърдят, че DEX практиките не са толкова ефективни при работа от разстояние, колкото при работа в офис или открито пространство.

Повече от една трета от участниците в проучването (39%) отбелязват, че ИТ системите на техните компании са претоварени с прекомерен брой прозорци за авторизация, а 47% се оплакват от прекомерния обем на входящите цифрови известия. И накрая, 42% от служителите се оплакват, че работата в тяхната компания изисква умения за използване на твърде много инструменти и платформи.