Промените в ЗЕС са непосилни за ISP-тата

Част от промените в Закона за електронни съобщения са технически невъзможни и икономически непосилни за интернет доставчиците. Приблизително 30 милиона евро биха били общите разходи на българския телеком бранш само за оборудване, обезпечаващо анализа на исканата от МВР информация, без да се броят разходите за интерфейс, както и за съхранение на тези данни, се казва в официална позиция на Сдружението на независимите интернет доставчици (СНИД) по законопроекта.

Обсъжданите промени бяха внесена в Народното събрание на 6 януари тази година. Те биха могли да повишат възможностите на разследващите органи за изпълнение на техните функции, но същевременно са на ръба да създадат правомощия, които могат да доведат до нарушаване на човешките права, предупредиха от СНИД.

В сдружението членуват повече от 30 търговски дружества, които предоставят услуги на над 450 000 крайни клиенти.

„Законопроектът пропуска един изключително важен за предприятията въпрос, а именно за чия сметка ще се инсталира едно такова оборудване. Очевидно, ако то е необходимо за работата на МВР, разходите за неговото закупуване и инсталиране следва да са за сметка на бюджета на това министерство. Ако обаче операторите са задължени сами да закупят и инсталират оборудването, остава отворен въпросът за компенсиране на направените разходи за закупуване и инсталиране на интерфейса, за съхраняване на данните, за предоставяне на достъп на компетентните органи до тези данни, както и въвеждането в експлоатация и поддържането на интерфейса, посочен в текста на законопроекта“, коментира Страхил Иванов, председател на сдружението и изпълнителен директор на Спиди Нет.

За да отговорят на новите изисквания, доставчиците ще трябва да направят сериозни инвестиции, както и да извършат последващи разходи за осигуряване на поддръжка, дежурен персонал др. Всичко това ще рефлектира върху цената на предлаганите от тях услуги и в крайна сметка – върху крайните потребители, допълни Иванов.

Субсидирането на държавата от страна на телекомуникационните оператори извън техните данъчни и лицензионни ангажименти трудно може да бъде обяснено и не съответства на принципите на пазарната икономика, смята председателят на СНИД.

Според оценки на сдружението, общите разходи, които ще трябва да направи българският телекомуникационен бранш само за оборудване, обезпечаващо анализа на исканата от МВР информация, без да се броят разходите за интерфейс, както и за съхранение на тези данни, възлизат на приблизително 30 милиона евро. Същевременно резултатът от изразходването на такава значителна сума е под съмнение, тъй като с последната редакция на чл. 251 и създаването на чл. 251а от Закона за електронни съобщения (ДВ, бр. 17 от 2009 г.) са изпълнени всички ангажименти на страната ни за въвеждане на европейските регулаторни изисквания. Въведени са изцяло изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, както и за изменение на Директива 2002/58/ЕО.

Сред предложенията на СНИД са още да бъде направено ясно разграничение между услугите, които предоставят различните предприятия, осъществяващи електронни съобщения, прецизиране на вида и обема на данните за различните видове електронни съобщителни услуги, които операторите следва да обработват и съхраняват, както и запазване на досегашния обхват на престъпленията, предмет на проверките на разследващите органи.

по темата: „Промените в ЗЕС са непосилни за ISP-тата”

добавете коментар...

  1. Ева

    Всичко, което увеличава дрстично разходите за биснеса в крайна сметка е най-лошо за потребителите…

  2. Владо

    Напротив – изказаха се. Казаха, че им е по-лесно да изградят интерфейс, отколкото да да дадавт разпечатка в рамките на два часа след представяне на съдебно решение. Което ме учудва, защото в центровете на Мтел срещу малка сума ми правят разпечатка за 2-3 минути.

  3. Миро

    Според мен целият проблем е, че с тези законови промени ще се ударят точно малките и средни доставчици, които създават конкуренцията в бранша. Не случайно БТК, Мтел и Глобул не се изказват по темата – за тях парите, които трябва да се вложат не са проблем и сигурно потриват ръце при мисълта, че конкуренцията ще намалее.

Коментар