Финансирани от ЕС научни изследвания привличат вниманието към културното значение на малцинствените езици (снимка: CC0 Public Domain)
Продължават опитите за запазване на застрашените европейски езици, за някои от които са останали едва шепа носители. За това помагат технологиите, развивани по проекти на Европейския съюз.
От Гарет Уилмър
Подобно на цивилизациите езиците възникват, загиват и изчезват. Дори в Европа, която се стреми да поддържа езиковото си многообразие, вероятно ще изчезнат десетки регионални езици. Но работата на експерти като Юстина Олко би спомогнала това да се промени.
Като тийнейджър през 90-те години на 20. век Олко е очарована от културите на коренното население на Северна и Южна Америка и това я кара да учи археология във Варшавския университет. Следдипломната ѝ изследователска дейност във връзка с народа науа в централната част на Мексико обаче я кара да осъзнае, че истински я привличат социолингвистиката и историята на туземните народи.
„Признаването на проблемите на лингвистичната дискриминация и застрашаването на езика науатъл някак ме върна в Полша“, казва полската историчка и социолингвистка.
През 2012 г. Олко получава безвъзмездни средства за 3-годишен проект, свързан с културата и езика на науа, който тя се научава да говори, включващ изследване на модели за неговото съживяване.
Проектът обаче се занимава и с малцинствените езици от южна Полша, които се говорят от много по-малко хора: лемко, с приблизително 11 000 носители на езика, и вимисереш, понастоящем с едва няколко десетки носители. Олко е научила отчасти лемко и възнамерява да учи и вимисереш.
Застрашени или изложени на риск
Понастоящем професор във Варшавския университет, Олко разширява своята работа по запазването на езиците чрез серия проекти, свързани с малцинствените езици и тяхната ревитализация, като например финансирания от ЕС проект ENGHUM, който тя ръководи в продължение на 3 години, до декември 2018 г.
Критичният праг за оцеляването на даден език се оценява на 300 000 носители. Според ЮНЕСКО в ЕС съществуват 221 застрашени регионални и малцинствени езика.
Причината в миналото може да е била репресивната езикова политика от страна на доминиращите етнически групи и националните държави. Днес обаче това се дължи на спадащия брой носители на езика, които спират да говорят на малцинствения език с децата си.
Олко пояснява, че поддържането на езиците живи е жизненоважно за запазване на усещането за идентичност, за емоционална привързаност и многовековните знания, закодирани в тях, но също така и за подобряване на средата и комуникацията между поколенията.
„Когато говорещите майчиния език по-стари поколения се обръщат към децата на доминиращия език, децата биват изключени от интимната сфера на общуването и от чувството за принадлежност“, казва тя.
Усещане за заедност
Голяма част от вниманието на екипа на ENGHUM е насочена към малцинствените езици в Полша и към местните езици в Мексико (науатъл, микстек, аюук), но като цяло целта е да се сложи началото на признаването на застрашените езици.
Заедно със социолингвисти и антрополози изследователите на ENGHUM също така събират представители на местните общности, за да взаимодействат лично и да обменят опит и знания в голям брой семинари, практически школи и културни събития, провеждани както в Европа, така и в Мексико.
„Ценно беше да се покаже на членовете на тези общности, че те не са сами и че са изправени пред сходни проблеми”, казва Олко.
Вдъхновени от този обмен, много членове на общностите създават собствени социални мрежи, за да поддържат връзка и да продължават да обменят ресурси.
Олко признава, че ревитализацията на езиците днес поставя повече предизвикателства на фона на възхода на политическата десница и на националистическите политики на идентичност в Европа.
През май тази година например полският президент Анджей Дуда наложи вето на закон, с който официално се признава силезийският език, на който говорят почти 500 000 души в югозападна Полша.
Олко казва, че е още по-важно да се увеличават усилията за запазване на тези езици и да се създаде устойчивост за тях, поради което екипът на ENGHUM създава „Център за научни изследвания и практика в културната приемственост“ към Варшавския университет.
Предприети са нови инициативи, които продължават да хвърлят светлина върху застрашените езици и да увеличават броя на обхванатите езици. Такива инициативи включват неотдавна започналия проект за езиците, финансиран от ЕС, MULTILING-HIST.
„Това е инициатива, насочена към мисията ни”, казва Олко. „Започваме с нови партньори, продължаваме със старите и изграждаме мрежи. Не съм спирала работата си с нито една общност, с която съм започнала да работя”.
Разнопосочен фокус
Други експерти в Европа също признават важността на запазването на малцинствените езици.
Като част от тези усилия финансираната от ЕС съвместна инициатива RISE UP, продължаваща до януари 2026 г., е насочена към ревитализацията на пет от тях: аранезе в Испания и Франция; арумънски на Балканите; бургенландски хърватски в Австрия, Словакия, Унгария и Чехия; корнуолски в Обединеното кралство и сето в Естония и Русия.
„Избрахме разнородни по своята същина казуси”, казва Гизела Хагмайр, специалист по приложна лингвистика и езикова политика в базираната във Виена организация с нестопанска цел за изследване и иновации Minds & Sparks, която е координатор на инициативата.
Всичките пет езика имат различен статус и степен на застрашеност. Аранезе например е официално признат за трети език на Каталуния, докато сето изобщо не е признат за език в Естония.
Корнуолският език на практика изчезна, но се правят опити за неговото възраждане, а носителите на арумънския език, споделящ много от характеристиките на съвременния румънски, са пръснати из цялата южна част на Балканите, тъй като те традиционно са били странстващи овчари и търговци.
Подобно на ENGHUM Хагмайр и екипът ѝ също работят за свързване на хората и повишаване на осведомеността.
През май тази година по една от инициативите за едноседмичен престой в Барселона бяха избрани музикант или поет от всяка езикова общност. Всеки от тях създаде гласова творба на собствения си език, вдъхновена от родните им пейзажи и приказки, включваща и птича песен.
Освен това съвместно създадоха „Кълвачите” — композиция, която обединява петте езика и звуци от природата.
„Тези видове инициативи спомагат за подобряване на видимото присъствие чрез работата с общностите, но и общностите им дават нещо в замяна”, казва Виолета Хайнце, научен анализатор в Minds & Sparks, която също работи по RISE UP.
В синхрон с тенденциите на 21. век екипът организира онлайн семинари по теми като изграждане на общности за активиране на езиците и цифрови инструменти за подкрепа на малцинствените езици. Те включват презентации на активисти и членове на общностите посредством разнообразни популярни онлайн канали в социални медии, чиято цел е популяризирането на езиците им.
Следващото поколение
В допълнение, изследователите по проекта RISE UP създават цифрово хранилище на ресурсите и разработват приложение за общности, за да си взаимодействат и да създават учебни материали.
Приложението ще включва и система за поощрение на потребителите, за да изпълняват задачи на изучавания от тях език, като например поръчване на храна в кафене. Една от целите на тези дейности онлайн е да се накарат младите хора да се ангажират с регионалния си език, който често се говори основно от по-старите поколения.
„Това е едно от нещата, което ме очарова”, казва Хагмайр. „Какво е необходимо, за да бъдат младите хора отново привлечени към тези езици?”
В RISE UP се работи и по планове за озвучаване на популярни телевизионни програми на малцинствените езици и през следващата година се планира организиране на кръгла маса, на която членовете на екипа се надяват да привлекат вземащи решения лица на европейско и местно равнище.
„Това е важно за разширяване на дискусията и за повишаване на осведомеността“, казва Хагмайр, която откроява друга ключова причина за запазване на малцинствените езици.
„Когато превеждате, понякога осъзнавате, че е невъзможно някои изрази да бъдат преведени напълно точно”, казва тя. „Изчезването на езиците означава изчезване на знанията и богатството на културите”.
Изследванията в тази статия са финансирани от програма „Хоризонт” на ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия. Статията е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.