Ще напреднем бързо, ако заложим на волята и провокацията

Наближава Microsoft Days 2010 – конференцията за нови технологии, която ще събере някои от най-знаменитите специалисти в ИТ областта. Тази година сред лекторите ще има един специален гост – един от онези само 66 в света експерти с титлата Microsoft Certified Master SQL Server. Казва се Маргарита Наумова и е една от общо 7 жени в целия свят, сертифицирани за това най-високо ниво на специализация в MS SQL технологията.

Който не познава Маргарита Наумова, трудно би заподозрял, че младоликото момиче е майка на тийнейджър и в същото време е основател и лидер на българската потребителска група за SQL и BI – “Let’s SQL Together!”. Работила е по проекти в големи организации в България, Финландия и Германия и е призната за най-добрия специалист в областта на SQL Server и BI технологиите в България. Често я викат за лектор по различни конференции.

Маргарита е „неприлично“ амбициозна млада жена, постоянно жадна за себедоказване чрез задълбочаване на знанията и уменията. Държи да има „максимума“ знания, за да може наистина да нарича себе си специалист. Заради неспокойния й дух и амбиция неин бивш мениджър и много ценен от нея ментор я определил като „емоционална, агресивна и некултурна“ – и тя постоянно потвърждава, че битката със самия себе си за самоусъвършенстване няма финал.

По-старото поколение ИКТ специалисти у нас даде на света много качествени хора, смята Наумова, но мрази убеждения като това, че българинът по принцип е „нация техническа“. Като действащ ИТ консултант вярва, че трупането на практика е критично важно, ала без теоретична подложка то докарва човека до професия „момче за всичко“.

Г-жо Наумова, като професионалист, достигнал толкова високо ниво, как оценявате ИТ специалистите у нас? Мит или реалност е отличният, висококвалифициран български ИТ талант, прославен по света?

Не, ние българите не сме нито велики гурута в областта на технологиите, нито пък сме толкова слаби, че да сме „последната дупка на кавала“. Изобщо не харесвам такива митове. Те създават на човека една илюзорна реалност, на която да разчита, вместо на самия себе си.

Както и другаде по света, и у нас има и добри ИТ специалисти, и не толкова добри. Не бива да разчитаме на славата, че сме „нация техническа“ и при нас са най-добрите ИТ кадри, това не е така, и би било само наша заблуда, за да ни накара изкуствено да се чустваме по-добре и по-сигурни.

Като че ли в това поколение нашето имаше хъс – „трябва да си добър, да стигнеш далеч, винаги можеш повече, можеш да научиш още“. Но не бива да го преекспонираме. Българите в Редмънд например са много успешни, но има също толкова успешни американци, индийци, китайци и други. Всички националности си имат своите добри и недобри страни, имат си своите козове и неща за доусъвършенстване. Няма да стигнем до никъде, състезавайки се сами със себе си.

Тогава кои са силните страни на българите? Ние сме малка страна, с малко жители, с малки фирми, малки бюджети – можем ли някак да извлечем полза от мащаба?

Работата в екип е нещо, което можем да развиваме, както и умението да комуникираме помежду си, да се чуваме, не само да говорим. Ние сме много силни индивидуалисти, факт, е, но работата в екип е едно от условията да можем да правим иновации и да предизвикваме промяна. Човек трудно може да промени нещата сам – винаги трябват съмишленици, екип, с който да споделяш, хора, които да са въвлечени – така се стига до целта. Разбира се умението да общуваме един с друг и с уважение е неразделна част от успеха.

Вие знаете, че у нас има много дъщерни фирми на международни корпорации. През последната година аз видях няколко такива дъщерни фирми у нас, които са иноватори в рамките на цялата световна корпорация. Става дума за това, че ИТ отделът тук, в България, създава иновации, които се възприемат от фирмата-майка. Това е нещо, което не ме изненадва, а ме радва много.

Ако има нещо, на което можем да заложим, това е волята ни да се справяме. Ние сме такъв тип хора – инатливи, склонни сме да се заричаме да постигнем нещо, да го направим, да докажем, че го можем. Затова когато дадеш предизвикателство на някого, той най-вероятно ще успее. Въпросът е как ще се поставят нещата – трябва да има предизвикателство, провокация.

А това, че мащабът ни е по-малък понякога е добро предимство – то води до по-голяма гъвкавост. Гъвкавостта и комбинативността могат да са нашите силни страни.

Като човек целеустремен и със стройно възходяща кариера, как мислите, доколко е важно за един ИТ специалист да има визия за кариерното си развитие, да прави кариерно планиране?

Когато имаш визия, тоест яснота къде искаш да стигнеш, това те кара да съсредоточиш енергията в себе си, за да постигнеш целта. Визията и планирането те държат нащрек, това е провокацията на собствената сила и движението напред. Няма друго толкова силно нещо, което да те държи нащрек освен силата на собствената мотивация! Затова е добре да знаеш какво искаш и към какво се стремиш, за да се случват стъпките една след друга в някаква логична последователност.

А какви бяха вашите стъпки по пътя към това ниво на сертификация?

Като че ли целият ми професионален път е бил устремен насам и няма нищо случайно през годините. Занимавам се с бази данни още от времето, когато бях асистент в икономическия университет. След това се фокусирах върху MS SQL сървърите като технология за бази данни.

Бях MS Certified Trainer – инструктор по MS SQL Server. Това само по себе си е много добро обучение и профсионална школа, защото ме научи да комуникирам с много хора. Освен това ме провокира към технологията. Трябва да знаеш правилния начин, по който тази технология се превръща в решение. Започваш да го виждаш като нещо повече от един продукт, инсталиран някъде.

Консултантският бизнес след това беше нещо, което много ме запали, защото позволява наистина да видиш нещо, което сътворяваш сам – дизайн, архитектура, решение. Виждаш как работи, как хората успяват да редуцират време и средства, да помогнат на работата си с твоето решение.

Преди две години чух за програмата SQL Microsoft Certified Master и си поставих за цел да я постигна. Плени ме мисълта колко още мога да науча, какво ще знам след това, колко повече неща ще мога да правя.

В този ред на мисли вярвате ли, че да преподаваш е най-добрият начин да научиш материята?

Абсолютно, 100% вярно е! Във всеки курс, който водя, аз научавам много. Едно е да прочетеш нещата, да ги тестваш дори – друго е да ги обсъждаш с хората, да ги представяш в определена светлина. Хората те провокират, аудиторията те подтиква да правиш по-сериозно проучване, да видиш различни аспекти. Това е много сериозна школа.

Когато преподаваш, ти следваш дадена методология на обучение. По този начин научаваш продукта правилно. Това е различно от добре познатия подход в ИТ сферата – да пробваш и „разцъкваш“, докато нещо се обърка дотолкова, че наистина няма друг изход, освен да седнеш да четеш.

Мнозина млади хора работят в ИТ сферата и смятат, че натрупаният опит е по-съществен от дипломата и не е нужно да учат в университет или да се сертифицират по различни специфични технологии…

Такъв тип оценка на ситуацията води до това да се ограничиш в работа тип „момче за всичко“. В един момент трябва да осъзнаеш принципната идея на технологията, на продукта – как е замислен, как е правилно да се използва, за да подходиш също правилно и да създадеш работещо решение.

Конкретно при SQL технологиите методът проба-грешка е бомба със закъснител. Това е технология за поддържане на данните на корпорацията. Ако си позволиш „маймунския метод“, рискуваш много – и за себе си, и за корпорацията. Има много примери как точно следвайки този стереотип се стига до сериозни загуби на данни, на средства, на престиж.

Да се учиш постоянно обаче изисква много усилия, ресурси, воля, търпение, упоритост. Вас какво ви нахъсва?

Не мога да стоя спокойно. Трябват ми предизвикателства и аз си ги създавам сама, за да видя какво мога и колко мога. Основното, според мен, е любопитството.

Чувствам се спокойна, когато знам, че знам; когато познавам материята добре, когато мога да помогна на хората, когато мога да отговоря на въпросите. А в момента, в който виждам следващата цел, дисциплината ми помага да я постигна. Дисциплина – да, защото изкушенията да се откажеш са страшно много.

Какво мотивира тази страст към едно конкретно нещо толкова години, не е ли еднообразно?

Дори в една единствена технология нещата постоянно се развиват. Аз виждам, че имам какво още да науча. Мога да се задълбоча до крайност, за да разбера същината на нещата. Предпочитам това, отколкото да се „разхвърлям“, да се насочвам към по-широк кръг технологии.

Но не е ли важно за един специалист в дадена технология да познава и други системи, други продукти, други технологии?

Действително аз съм много фокусирана, понякога прекалено фокусирана, в моята си област. Това всъщност ми създаде проблем в MCM програмата.

Не успях да го взема единия изпит от първото явяване и трябваше да се явя втори път. Темите бяха свързани с технологии, които са около SQL сървъра – дискови масиви, памет, процесори, операционна система, клиентско програмиране. Изискваше се да знам по-големи детайли за тези технологии и зависимостта им с SQL Server. Това е реалността – SQL Server не е нещо самостоятелно, той винаги е част от някакво решение и трябва да си наясно как се вписва в цялостното решение. Важно е, за да знаеш какви особености на другите компоненти на решението могат да доведат до проблем при тази технология.

Разбрах, че определено имам какво да уча в този аспект и доста поработих по въпроса. Технологиите не са просто продукт, става дума за решения и знанието не се свежда до научаването на един продукт.

Като става дума за реалността, кое е по-напред – учението или практиката?

Ако си избрал консултантския бизнес, както аз направих, нещата трябва да вървят заедно и да се балансират, т.е. не трябва да има много време, през което едното да изпреварва другото. Ако отделиш много време и енергия за четене на книги и теория, рискуваш да се откъснеш от бизнеса и хората да не ти вярват. Това е критично за един консултант. В същото време ако много се задълбочиш в практиката, рискуваш да загубиш цялостната картина, смисъла на решението, или да се уповаваш на метода „проба-грешка“. За да си добър професионалист, трябва да балансираш много умело.

Може би докато бях инструктор теоретичната част ми беше малко в повече. Затова изпитах нужда да натрупвам практически опит в бизнеса на практика. Сега мисля че успешно съчетавам двете неща и хората, които слушат курсовете и лекциите ми ги считат за по-полезни.

Накъде ви води вашият неспокоен дух сега?

Като начало може би за малко ще се откажа да се явявам на изпити. Има много неща, които засега не успявам да направя и мисля, че им е време. Искам да отделя време и внимание на потребителската група и нещата, които се правят там. SQL потребителската група е нещо много ценно като общност, която създадохме с колеги от бранша. Действително тя ми е слабост и имам доста идеи, които трябва вече да реализирам. Искам също така да пиша повече в блога си, имам много да пиша, да споделям. Мечтая дори някой ден да напиша книга споделяйки опита си.

Има и доста работа в новата общност, в която се присъединих – тази на MCMs. Вече съм се включила в нея, започнахме различни типове обсъждания и дейности. Част от задачата на тази общност е такава – 6 месеца след излизането на нов нов продукт ние активно работим, за да видим какво да комуникираме към програмните групи, да си взаимодействаме с тях, за да предложим неща, които да бъдат включени в новия продукт, да бъдат подобрени в новата версия. Контактът в общността ни и с програмната група в Редмънд е нещо, по което тепърва ще работя усилено.

Като човек, който "вижда света" от нивото на Редмънд, къде е България на картата на света?

За мен въпросът е не колко сме назад във версията на технологията. Сравнявайки начина, по който работим по проекти тук и извън България, усещането ми е по-скоро, че проблемът не е в технологията, а в начина, по който тя се възприема. Доверието към нея, вярата, че тя може да ти реши проблем – това липсва в известна степен у нас.

Ние сме си скептици по принцип. А и не се доверяваме лесно другиму. Не "аутсорваме" нещата толкова лесно, колкото колегите в чужбина го правят. Може би това е нещо, което бих искала да видя променено.

До какво опира ли – тези неща се учат с течение на времето. Има много хора с желание да се учат и убедени, че могат да научат повече. От такъв тип хора идват промените. Промяната не може да дойде от другаде, тя идва от хората и от техните убеждения.

Факт е, че в България има доста сериозни ИТ решения – внедрени и работещи – и участвайки в тях виждам, че в 90% от случаите зад тях стои ИТ мениджър или човек, който е иновативен. Това е важното. Когато човек има отворено мислене, вместо скептицизъм и недоверие, той усеща накъде е добре да се развие корпорацията и е възприемчив към новите неща. Съвсем не е задължително всичко да купи и да реализира. Достатъчно е да има склонност за промяна, желание да се работи за промяна.

Там, където наистина има такива мениджъри, нещата се случват и то по-добре, отколкото в много проекти в чужбина!