Белгийски учени разработват иновативен метод за защита на астронавтите от радиация с помощта на хидрогелове. Екип от изследователи от университета в Гент предлага използване на суперабсорбиращи полимери (SAP) като алтернатива на традиционните системи за защита от космическа радиация.
Космическата радиация представлява сериозна заплаха за здравето на астронавтите и функционирането на оборудването по време на дългосрочни мисии. Основните източници на радиация са космическото време (слънчевата активност) и космическите лъчи извън Слънчевата система, като например експлозии на свръхнови.
Водата е отличен щит срещу радиация поради относително високата си плътност и способността на H2O молекулите да забавят радиационните частици. Използването на водата като щит в космоса обаче е свързано с определени предизвикателства, като обемност и риск от изтичане.
Суперабсорбиращите полимери, разработени от групата по химия и биоматериали (PBM) в университета в Гент, могат да бъдат ефективна алтернатива. SAP са способни да абсорбират количества течност стотици пъти по-големи от собственото им тегло. Това свойство, съчетано с тяхната лекота и компактност, прави полимерите обещаващ материал за използване в космическите технологии.
„Красотата на този проект е, че работим с добре позната технология. Хидрогеловете се намират в много неща, които използваме всеки ден”, казва Лени Ван Даеле от университета в Гент.
Неговият колега Манон Минсарт подчертава уникалността на използвания суперабсорбиращ полимер: „Нашият полимер може да се обработва с помощта на различни техники, което е рядкост и предимство сред полимерите. Избрахме 3D принтиране, което ни позволява да създадем хидрогел в почти всяка форма, която пожелаем”.
Като „мастило” за 3D принтиране белгийските изследователи използват специално приготвени разтвори или смеси, съдържащи хидрогелни компоненти.
Проблемът с космическата радиация по време на дългосрочни мисии е изключително сериозен и изисква решение за дългосрочни полети, например до Марс. Експериментът RAD, проведен по време на мисията на марсохода Curiosity през 2012 г., показа мащаба на проблема: астронавтите биха получили доза радиация от 60 rem (0,6 сиверта), което е максимално допустимата доза за цялата им кариера.
