Оръжията, отпечатани на 3D принтер, се утвърждават като реално предизвикателство пред правоохранителните органи. Те се разпространяват чрез свободно достъпни онлайн чертежи и достъпна техника. Ново изследване показва, че въпреки репутацията си на „непроследими“, тези оръжия могат да оставят химичен отпечатък, който да насочи разследванията към източника им.
Оръжията, отпечатани на 3D принтер, често са наричани „оръжия-призраци“, защото не носят серийни номера и трудно се проследяват чрез стандартния балистичен анализ. Достатъчни са сравнително евтин принтер, пластмасова нишка и няколко файла, свалени от интернет.
Частите могат да бъдат комбинирани с елементи от железарски магазини и така да се създадат „хибридни оръжия”. Те не отстъпват по смъртоносност на фабрично произведените огнестрелни средства.
През октомври миналата година операция на австралийската гранична полиция доведе до намиране на 281 оръжия, отпечатани на 3D принтер, или техни компоненти. Това отново постави темата в центъра на обществения дебат.
Появиха се предложения за технологични ограничения върху самите принтери, както и за по-строг контрол върху продажбата на определени компоненти. Но въпросът остава: какво да се прави с вече произведените и разпространени оръжия?
Отговор търси ново изследване, публикувано в сп. Forensic Chemistry. Екипът анализира химичния състав на нишките, използвани за 3D печат, с цел да установи дали те могат да бъдат разграничавани по произход. Подобен подход измества фокуса от самото оръжие към материала, от който е изработено.
Нишките за 3D печат представляват полимерни материали. Най-разпространен е PLA – полимлечна киселина – вид биопластмаса, използвана и за компостируеми продукти. Често се използват и ABS – познат като основния материал за тухличките на LEGO – както и PETG, гъвкав полимер, прилаган в производството на бутилки за напитки.
Производителите добавят различни съставки за повишаване на здравината, еластичността или визуалните характеристики. Тези добавки обикновено не се описват подробно върху опаковката, тъй като формулите са защитени.
Именно те обаче създават специфичен химичен отпечатък. Чрез инфрачервена спектроскопия изследователите измерват как материалът абсорбира инфрачервена светлина и така регистрират неговия „подпис“.
Дори когато две нишки изглеждат идентични, спектралният им профил може да се различава. Това дава възможност за разграничаване на продукти от различни производители или дори различни партиди.
В рамките на проучването, проведено съвместно с ChemCentre, са анализирани над 60 нишки от австралийския пазар. Установено е, че материалите от различни полимери – PLA, ABS и PETG – се отличават ясно един от друг.
По-важното е, че дори нишки от един и същ базов полимер могат да бъдат разграничени заради минимални разлики в добавките. В един от случаите е открит компатибилизатор – съставка, подпомагаща смесването на два полимера, която не присъства в други продукти със сходно описание.
Това означава, че химичният анализ може да свърже конкретно оръжие, отпечатано на 3D принтер, с конкретен тип нишка. А оттам – с определена марка, доставчик или канал за дистрибуция. За криминалистиката това е потенциално нов инструмент в среда, в която класическите методи често се оказват недостатъчни.
Изследователите вече работят върху допълнителни аналитични техники, които да разкрият още по-фини разлики, включително елементния състав на материалите. Целта е да се изгради пълна химическа картина на използваните нишки.
Така вниманието постепенно се измества от геометрията на отпечатания детайл към молекулярната структура на материала, от който е създаден. В крайна сметка „оръжията-призраци“ се оказват проследими.
