Дизайнът на лицата на хуманоидните роботи се оказа от решаващо значение за доверието, което хората ще изпитват към машините (графика: CC0 Public Domain)
Учени потвърдиха, че имитацията на „прозорците към човешката душа” кара хората да възприемат машините като съзнателни и емоционални същества. Изследователски екип от Университета в Бремен наскоро проведе проучване, за да установи до каква степен хората възприемат ума на хуманоидния робот въз основа на това дали има очи или не. Оказва се, че хората са по-склонни да вярват, че роботът има „ум”, ако има лице, подобно на човешкото, със структури като очи.
През последните години инженерите разработиха все по-усъвършенствани роботизирани системи. Много от тях бяха въведени в редица обществени пространства и работят в помощ на хорта. Все повече се говори и за популяризирането на хуманоидни роботи – домашни асистенти.
Въпросът как биват възприемани роботите не е никак маловажен. Тъй като машините са проектирани да взаимодействат с потребителите и да им помагат по време на ежедневния им живот, разбирането за възприятията е от изключителна важност.
„Склонността на хората да приписват душевни състояния на роботите има пряка връзка с все по-човешкия външен вид на роботите”, пишат изследователите Яри Хиетанен, Самули Линунсало и Денис Кюстер в своята статия относно проучването. „Тъй като се предполага, че очите са „прозорците към душата”, в настоящото проучване ние изследвахме дали наличието или отсъствието на… очи у хуманоидните роботи влияе върху това как хората им приписват наличието на разум”.
Известно е, че хората приписват специално значение на очите. Очите обичайно изразяват емоции или вътрешни състояния. Изследователите са потърсили начин да определят дали значението, което често се приписва на очите, косвено влияе върху начина, по който хората възприемат хуманоидните роботи. По-конкретно въпросът в изследването е бил доколко хората са склонни да смятат, че даден робот има собствен „ум”, ако има очи.
„Създадохме изображения на изключително реалистични хуманоидни роботи с цели тела и показахме тези роботи в два варианта: или с очи, или без очи”, пишат учените. „В експеримент 1 приписването на ум беше измерено с въпросници за самооценка, докато в експеримент 2 използвахме теста за имплицитна асоциация (IAT)”.
Изследователският екип е провел два различни експеримента, в които участвали съответно 200 и 100 души. За всеки от опитите на участниците са показани изображения на различни хуманоидни роботи с или без очи.
За първия експеримент участниците били помолени да отговорят на четири въпроса, след като видят изображенията на роботи. Въпросите били съсредоточени върху степента, в която роботът в изображението може да действа със самоконтрол и мисъл, да различава правилното от грешното, да изпитва емоция или да притежава личност и съзнание.
За втория експеримент изследователите оценили възприятията на участниците с помощта на IAT. Този психологически тест е предназначен да измерва подсъзнателните нагласи на хората към конкретни неща, като ги кара бързо да правят асоциации, след като видят снимка или прочетат дума.
„Резултатите, както от явни, така и от имплицитни измервания, показаха, че хората приписват по-високи нива на разум на хуманоидните роботи с очи (т.е. черти на лицето, подобни на очите), в сравнение с роботите без очи”, пишат Хиетанен, Линунсало и Кюстер.
Като цяло констатациите, събрани от този изследователски екип, предполагат, че присъствието на очи върху лицето на хуманоиден робот наистина влияе върху степента, в която хората вярват, че той притежава умствени способности като човек, че е съзнателно същество и може да изпитва емоции.