Приключи реализацията и на петте проекта, спечелили финансиране в рамките на социалната програма М-Тел ЕКО Грант. Организациите, подкрепени от М-Тел по грантовата програма, предадоха своите отчети в средата на месец март. От началото на юни миналата година те активно работиха за опазване и развиване на биоразнообразието в България. Отчетените от тях резултати показват реален принос към опазването на българската природа и превенцията на екологични проблеми.
М-Тел Грант е ежегодна програма за безвъзмездно финансиране на социално значими проекти, която стартира преди две години. Годишният бюджет на програмата е 100 000 лева. През 2009 година финансиране получиха 5 екологични проекта, чийто общ бюджет възлизаше на 82 964 лева. Разликата до 100 000 лева (17 036 лева) по регламент трябваше да бъде връчена след приключване на проектите, под формата на награда на организацията с най-добри резултати. След обстоен преглед на отчетите, журито на програмата взе решение да награди проект „Белошипата ветрушка – без минало, но с бъдеще ” на сдружение „Зелени Балкани”, Стара Загора. Мотивите за избора включват освен успешното приключване на проекта, и съпътстващата го професионално развита комуникационна кампания, която позволи на по-широк кръг хора в страната да се запознаят и симпатизират на екологичната кауза.
Отчетените по програмата резултати:
Проект: „Белошипата ветрушка – без минало, но с бъдеще – първи стъпки за връщането на вида в България”
Проектът върна в България две двойки птици от вида Белошипа (степна) ветрушка, изчезнал от нашите земи през 50-те години на миналия век. Със средствата, отпуснати по грантовата програма на М-Тел, организацията „Зелени балкани” осигури и два модерни инкубатора, които ще помогнат за по-бързото размножаване на степната ветрушка. Поколенията на тези защитени птици ще бъдат пуснати на свобода след година. В рамките на проекта са поставени и камери за видеонаблюдение на поведението на птиците. Тази дейност е уникална за България. Организацията проведе редица събития и допълнителна комуникационна кампания за работата на Спасителния център, в рамките на който се проведе проекта.
Проект: „Информационна кампания за опазване на природната среда, чрез устойчиво ползване на защитените територии и потребление на органични продукти”
Кампанията по този проект целеше да информира за смисъла от създаване и поддържане на защитени територии в България чрез организирането на Информационен форум в рамките на „Беглика Фест 2009”. Форумът беше проведен през август 2009 г. в защитената местност „Батлъбоаз” по крайбрежието на язовир Голям Беглик и включваше поредица от изложби, лекции и презентации, посветени на Защитените територии в България, билките, ползването на горските ресурси, възобновяемите енергийни източници, производството и употребата на органични продукти, екологичните политики и екоселищата. Лектори и презентатори бяха водещи фигури в съответните области. Над 500 души са посетили форума.
Проект „Генно-модифицираните организми (ГМО) – невидимата заплаха”
В рамките на своя проект за превенция на вредата от генно-модифицирани организми (ГМО), Общественият център за околна среда и устойчиво развитие” (ОЦОСУР) събра и предостави за изследване на ГМО три проби зърно. Те бяха изследвани в независимата лаборатория на „СЖС България” във Варна – единствената акредитирана в страната за извършване на анализ на диоксини и фуражи в храните. За анализ са дадени 9 килограма царевица, събрани на случаен принцип – по три от Търговищко, Шуменско и Добричко и един килограм рапица от Търговишко. Резултатите са показали наличие на ГМО единствено в царевичното зърно от Шуменско.
В изпълнение на проекта са проведени и шест информационни срещи за ГМО във Варна, Добрич, Търговище, Разград, Силистра и Каолиново. Участие в тях са взели общо 188 земеделски производители, научни работници, представители на браншови, неправителствени организации и контролни органи, медии. Организирана е и изложбата за ГМО, съставена от информационни пана и посетена от близо 900 души. Проектът предвиждаше и заключителна среща–семинар, който се е провел в София в края на 2009 година. В нея са взели участие 25 представители на НПО, държавни институции, контролни органи, научни институти. На обсъждане са били поставени и предложенията за промени в Закона за ГМО, след като са били изложени от представители на МЗХ и МОСВ.
Проект: „Глас и взор за застрашените птици”
Проектът предвиждаше организирането на летен природозащитен лагер под надслов „НЕ на боклуците в река Арда” в Природозащитен център Източни Родопи в град Маджарово. Организиран от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), лагерът е събрал повече от 50 участници от различна възраст и райони на страна, които са почистили както самата река, така и териториите около нея. Участниците са почистили и информационната пътека, която води до укритието за наблюдение на лешояди. Активностите по време на лагера са включвали също монтиране на информационни табели, обозначаването на регламентирани места за изхвърляне на отпадъци, подхранването на лешояди, експедиции за проучване на водните кончета.
Участниците са преминали курс по проучване и опазване на водолюбивите и на грабливите птици, воден от професионални орнитолози. Курсът е включвал освен теория, така и практически занятия по работа с GPS и оптична техника, провеждане на мониторинг, картиране, определяне на заплахи и провеждане на консервационни дейности. Доброволците са били запознати и със защитените територии и зоните по НАТУРА 2000 в района на Бургаските езера и на Източните Родопи.
Другият лагер, планиран по проекта, се е провел в резервата Атанасовско езеро в края на месец август 2009г., когато по прелетния път „Виа Понтика” преминават стотици хиляди птици. Общият брой на участниците е близо 100 души.
Проект: „Изследване плътността на сухоземната костенурка в Западен Предбалкан и провеждане на информациона кампания сред местното население с цел опазването на вида”
Цел на проекта беше опазването на сухоземната костенурка чрез привличане на обществения интерес към нейните проблеми, насърчаване на екологично поведение сред подрастващите и ромското малцинство, и включване на приоритетните и хабитати в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Дейностите по проекта включваха практическо изследване и маркиране на сухоземната костенурка – извършени са 40 дни работа на терен в пет общини по осем във всяка една. При работата на терен са маркирани и засечени с GPS координатите 49 костенурки. Проведено е анкетиране сред местното население (111 анкетни карти) за наличието на костенурки в техните райони; определени са приоритетните месотообитяния на костенурките. Извършена е работа и обучение с деца на терен – обучение в маркирането, биологията, законовия статус на сухоземната костенурка с 38 деца – в общините Берковица, Чипровци и Белоградчик. Освен с деца, извършена е обучителна работа и сред ромското малцинство.