Проучване: GenAI не влияе на заплатите и заетостта

За да усетят значително въздействие от AI, компаниите трябва да направят структурни промени в бизнес процесите (снимка: CC0 Public Domain)

Двугодишно датско проучване установи, че генеративният изкуствен интелект не е оказал влияние върху заплатите и заетостта в организациите, въпреки широкото му разпространение. Това заключение оборва оптимистичните оценки за въздействието на GenAI върху производителността и възнагражденията.

Икономистите Андерс Хъмлум от Чикагския университет и Емилия Вестергор от Копенхагенския университет установиха, че въвеждането на генеративен изкуствен интелект – системи като ChatGPT, Claude и Gemini – на практика не е оказало влияние върху заплатите и заетостта в Дания в периода 2023-2024 г.

Проучването, което обхваща 25 хиляди работници от 11 професии (счетоводители, юристи, ИТ специалисти, учители и други), показва, че въпреки активното използване на AI чатботове, не е регистрирано нито намаляване на работното време, нито увеличение на доходите, отбелязва The Register.

Нови предизвикателства

Парадоксът на изследването е, че служителите и компаниите активно внедряват AI технологии – чрез тях 64% до 90% от потребителите в изследваните професии спестяват време, но средните спестявания възлизат само на 2,8% от работното време (около час седмично), което не води до повишаване на производителността.

Освен това 8,4% от служителите са се сблъскали с нови предизвикателства, без дори да са взаимодействали директно с изкуствения интелект. Например, учителите сега прекарват часове в идентифициране на плагиатство в ученическите работи, а маркетолозите проверяват качеството на текстовете, генерирани от невронни мрежи.

„Изкуственият интелект създава допълнителна тежест, която компенсира потенциалната ефективност”, коментира Хъмлум.

Авторите на изследването подчертават, че дори когато изкуственият интелект помага за пестене на ресурси, само 3% до 7% от ползите се трансформират в ръст на заплатите. По-голямата част от ползите се усвояват от компаниите или остават нереализирани, поради ограничения в задачите за мащабиране.

„Ако служител прекарва по-малко време в кореспонденция, но не може да поеме допълнителни проекти, това не се отразява на доходите му”, отбелязва икономистът.

В противоречие с оптимистичните прогнози

Констатациите противоречат на по-оптимистичните проучвания, които отчитат 15% увеличение на производителността. Хъмлум обяснява това с разликата в методологиите: предишните изследвания се фокусираха върху тесни задачи с висок потенциал за автоматизация, докато в действителност служителите решават сложни проблеми.

„Повечето работни процеси не могат да бъдат изцяло възложени на изкуствен интелект. Компаниите едва сега започват да разбират как да интегрират тези инструменти”, пояснява Хъмлум.

Икономистите отбелязват и скрити разходи: освен че проверяват съдържанието, работниците се учат да пишат подкани и да преразпределят отговорностите. Хъмлум сравнява това с исторически примери за автоматизация, където освободените ресурси са пренасочени към нови области.

„За да имате значително въздействие, са необходими структурни промени в бизнес процесите, а не само частични внедрявания на технологии”, категоричен е икономистът.

Разочарование от възвръщаемостта

Изследването, базирано на данъчни данни и проучвания, е едно от първите, които оценяват въздействието на изкуствения интелект на макро ниво. Неговите открития са особено актуални в светлината на априлски доклад на Gartner, който установи, че 67% от компаниите са „разочаровани” от възвръщаемостта на инвестициите в генеративен изкуствен интелект.

„Всяко твърдение за пазарна трансформация трябва да вземе предвид, че две години след бума на чатботовете, икономическото им въздействие е близо до нулево”, обобщава Хъмлъм.

Учените не отричат ​​потенциала на технологиите с изкуствен интелект, но призовават инвеститорите да преосмислят подходите си към тяхното внедряване.