От покритието на дисплея зависи дали използването на смартфона ще бъде удоволствие или постоянна борба с пръстови отпечатъци (снимка: CC0 Public Domain)
Изваждате смартфона си от джоба, отключвате го и вместо кристално чист дисплей виждате мазни пръстови отпечатъци, сякаш дете си е играло с телефона веднага след като е яло чипс. Избърсвате го с ръкава си – само се влошава. Разтърквате го болезнено с микрофибър – помага за пет минути. А съвсем наскоро екранът беше перфектен! Какво става?
Виновникът за тази драма е износеното олеофобно покритие – невидим нанослой, отговорен за това пръстите ви да се плъзгат по екрана и да не оставят галерия от отпечатъци върху него. Нека разберем какво се случва с него и дали може да се поправи.
Нанобариера между пръстите и стъклото
Олеофобното покритие е много тънък филм, дебел само няколко нанометра – това е около 10 000 пъти по-тънко от човешки косъм! През 2009 година, когато Apple за първи път използва технологията в iPhone 3GS, това беше истински пробив. Хората бяха шокирани да видят как капка вода се търкаля от екрана като гъше перо.
На молекулярно ниво това покритие е нещо като микроскопична гора от молекули, подобни на четка. В единия край те са здраво закрепени към стъклото, а в другия стърчат, отблъсквайки мазнините и водата. Основният компонент на повечето съвременни олеофобни покрития са флуорираните съединения, същите, използвани в незалепващите покрития на тиганите. Само че вместо бъркани яйца, те отблъскват мазнините от пръстите ви.
Защо екранът ви е станал „лепкав”
Уви, тази невидима защита не трае вечно. С всяко плъзване и докосване буквално изтривате частици от покритието. Изследванията показват, че дори най-якото олеофобно покритие започва да поддава след 5-7 хиляди докосвания. Звучи ли ви много? Не се заблуждавайте – това е само няколко месеца активна употреба.
И този нанослой мрази алкохола. Избърсахте ли екрана със салфетка с изопропилов алкохол? Поздравления, току-що отмихте част от покритието. Почистващи продукти с амоняк? Още по-лошо. Ултравиолетовата светлина също е враг – използването на смартфон на плажа ускорява разграждането на покритието с една трета.
Най-досадното е, че дори флагмански смартфон за хиляди левове може да се превърне в „дебела палачинка” за шест месеца. Премиум устройствата обаче обикновено използват многослойни покрития, които издържат по-дълго, отколкото при бюджетните устройства.
Воден тест за екрана
Искате да знаете колко износено е покритието на вашия смартфон? Има един прост тест. Пуснете капка вода върху екрана (само не я разливайте върху високоговорителя!). На ново устройство капката ще стои като горд страж, поддържайки почти сферична форма. Ъгълът между капката и повърхността ще бъде около 95-110 градуса. Ако покритието е износено, капката ще се разтече като палачинка, а ъгълът ще намалее до 60-70 градуса.
Физиката на процеса е интересна: върху добро олеофобно покритие, кохезионните сили (привличане на водните молекули една към друга) надвишават адхезионните сили (привличане на водните молекули към повърхността), поради което капката се събира на топка. Когато покритието се износи, балансът се нарушава.
Какво наистина работи и маркетинговите глупости
Пазарът е пълен с продукти, обещаващи „възстановяване на олеофобните свойства”. Повечето от тях са фалшиви. Но има и такива, които наистина работят.
Японският Fusso SmartPhone е един от малкото ефективни продукти. Той използва същите флуорополимери като във фабричните покрития. След обработка с него, ъгълът на контакт на водната капка е около 100 градуса – почти като на нов смартфон. Такова покритие издържа 2-3 месеца.
Комплектът iFixit също е добър – съдържа не само самото покритие, но и почистващ препарат за повърхности преди нанасяне. Това е важно, защото новото покритие няма да легне правилно върху мръсна повърхност.
Пазарът е пълен с продукти, обещаващи „възстановяване на олеофобните свойства”, но повечето от тях са фалшиви (снимка: CC0 Public Domain)
Но продуктите против дъжд за автомобили, толкова често препоръчвани в интернет, работят отвратително. Да, те създават временен хидрофобен ефект, но бързо събират мръсотия и прах. Те са на основата на силикони, а не на флуорополимери, така че се справят много зле с мазните пръстови отпечатъци.
Напълно нелепо е, когато препоръчват полиращи средства за мебели или домашно приготвени разтвори от алкохол и борна киселина. Това е не само безполезно – опасно е за електрониката. От химическа гледна точка тези съединения не могат да образуват необходимата молекулярна структура.
Монтиране на защитно стъкло
Понякога възстановяването на покритието е маймунска работа. Висококачественото защитно стъкло с олеофобен слой струва 20-30 лв. – приблизително колкото и продуктът за възстановяване. Но монтирате стъклото и забравяте за проблема. Докато с възстановяването трябва да си поиграете: да осигурите чистота, да поддържате температура, влажност, време за полимеризация. И най-важното – да не използвате смартфона си 6-24 часа след това. За мнозина това е неприемливо.
Съвременните първокласни защитни стъкла често имат олеофобно покритие, т.е. по-добро от фабричното. Ъгълът на контакт на водна капка може да достигне 115-120 градуса! Не се изненадвайте – производителите на защитни стъкла са специализирани в тази технология и не пестят от качеството на покритието, за разлика от много производители на смартфони.
Мръсната тайна на индустрията
Малко хора знаят, но качеството на олеофобното покритие може да се различава дори между партиди от един и същ модел смартфон. Процесът на нанасяне на този слой е един от най-технологично сложните при производството на дисплеи. Той изисква наблюдение на десетки параметри: от чистотата на въздуха до дозировка на компонентите.
Бюджетните смартфони често използват „олеофобни покрития” само на думи. Те съдържат по-малко флуорирани групи, поради което се износват бързо. Парадоксално, понякога пълната липса на покритие е по-добра от лошото покритие – голо стъкло поне може да се избърше нормално, а полуразрушеното покритие създава неравна повърхност, от която е невъзможно да се премахнат напълно мазнините.
Ако решите да възстановите покритието сами, запомнете основното правило: повърхността трябва да е идеално чиста, температурата трябва да е 20-25°C, влажността не трябва да надвишава 60% и не трябва да има прах наоколо. След нанасяне, оставете покритието да се полимеризира напълно.
Технологиите не стоят на едно място и лабораториите вече разработват самовъзстановяващи се покрития с микрокапсули от активни компоненти. Но докато те не се появят в масово производство, можем само да се грижим за това, което имаме, или редовно да го актуализираме. В крайна сметка това е просто покритие – но от него зависи дали използването на смартфон ще бъде удоволствие или постоянна борба с пръстови отпечатъци.