Финансирана от ЕС научноизследователска инициатива предлага насоки на въглищните региони в Европа в прехода им към възобновяема енергия, като се концентрира върху създаването на работни места и чиста енергия.
от Кая Шеруга
В югоизточна България комплексът „Марица-изток“ е като отживелица от миналото. От 50-те години на миналия век четирите му топлоелектрически централи захранват региона с електричество, разчитайки на въглищата от три близки открити мини.
Откритият добив е сред най-увреждащите околната среда и в момента е в ход отдавна закъснял преход, който обещава да преобрази региона в следващите години.
Този регион, в който се намира един от най-големите въгледобивни и енергийни комплекси на България, не е единствен. В цяла Европа има още 31 региона в 11 държави от ЕС с приблизително 200 000 заети във въгледобивни мини и електроцентрали.
В съседна Гърция регион Западна Македония е известен със силно замърсяващите околната среда лигнитни мини и електроцентрали. На север, в окръг Муреш в Румъния, също разчитат главно на добива на изкопаеми горива за заетост на местното население.
Предизвикателството пред тези региони е двустранно. Те трябва бързо да заменят въглищата с възобновяеми източници на енергия, като същевременно осигурят подкрепа за местните общности по време на прехода, създавайки нови работни места и осигурявайки на хората възможности за преквалификация с оглед на бъдещето.
Намиране на общи решения
Панайотис Грамелис, директор „Научни изследвания“ в Центъра за научни изследвания и технологии Hellas (CERTH) в северна Гърция, има за цел да направи този преход справедлив и ефективен.
Той ръководи важна инициатива, финансирана от ЕС, която продължава до края на 2026 г. и е част от многонационален екип, помагащ на региони в Гърция, България и Румъния да разработят обща стратегия за развитие след периода на въглищата.
„Не става дума само за технологичен проблем“, казва Грамелис. „Проблемът е и социален“.
Инициативата, наречена COALition, възприема подход от долу нагоре. Регионалните центрове събират изследователи, създатели на политики, предприятия и общности, за да намерят решения, съобразени с местните условия.
Макар всеки регион да има собствени проблеми, те споделят общи цели: да развият технологии за чиста енергия и да се справят със социалните аспекти на прехода.
„Излизаме от епохата на въглищата и навлизаме в епохата на възобновяемите източници на енергия“, казва Грамелис. „Имаме общи проблеми, общи въпроси на политиката — и искаме да намерим общ иновативен модел, за да се справим с тях“.
Гарантиране на справедлив преход
Неотложността на проблема е ясна. От 2003 г. насам делът на електроенергията от въглища намалява постоянно, а през 2024 г. производството на слънчева енергия за пръв път надмина електроенергията от въглища.
Гарантирането на справедлив преход към възобновяеми източници заема централно място в целта на ЕС до 2050 г. Европа да стане първият в света континент, неутрален по отношение на климата. Този процес се улеснява от механизма за справедлив преход, по който между 2021 и 2027 г. ще бъдат мобилизирани около 55 милиарда евро в подкрепа на прехода.
В Стара Загора, където една трета от работните места са свързани с местния минно-енергиен комплекс, дори представянето на идеята за енергиен преход изглежда трудно.
„Все още сме в началото, а съпротивата е твърде силна“, казва д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора. „Хората не вярват, че държавата може да управлява добре тази ситуация“.
Грозева, която е прекарала по-голямата част от живота си в Стара Загора, изтъква необходимостта от реално ангажиране на общността.
„Преходът не е само планиране, той е и комуникация“, казва тя. Най-после започват да се провеждат разговори, насърчаващи енергийния преход.
Екипът на Грозева работи с местните синдикални организации за определяне на новите професионални умения, които ще бъдат необходими, и осигуряване на подходящо професионално обучение.
Пример за това са недостатъчните знания и умения в областта на водородните технологии. Сега екипът подготвя предложения за включването на подходящо обучение в националната учебна програма.
Грозева смята, че бъдещето на региона е в сектори като чистия водород, мехатрониката и устойчивото земеделие.
„Това са областите с най-големия потенциал за дългосрочен и устойчив икономически растеж“, казва тя.
Водород на хоризонта
Стара Загора се позиционира като една от двете „долини на водорода“ в Европа благодарение на новосъздадения Център за високи постижения в областта на водородните технологии. Целта е регионът да произвежда 500 тона чист водород годишно.
Дългосрочната цел е цялата верига на стойността — от проектирането и производството, до монтирането и генерирането на енергия с помощта на водородни, слънчеви и други възобновяеми източници на енергия — да се извършва в региона.
„Развиването на такава промишлена симбиоза — както и подготовката на квалифицирана работна сила, която да я подкрепя — може да е отлична възможност за региона“, посочва Грозева, която подчертава първостепенното значение на международното сътрудничество за насърчаване на обмена на добри практики между регионите.
Подобна инициатива в Западна Македония, ръководена от CERTH и подпомагана от Фонда за справедлив преход, тества технологии за зелен водород — от производството до съхранението и използването му. Очаква се обменът на опит между регионите да донесе положителни резултати и за двете страни.
Съвместният изследователски център на Европейската комисия изчислява, че технологиите за чиста енергия могат да създадат до 315 000 работни места в някогашните въгледобивни региони на ЕС, които потенциално могат да нараснат до 460 000 до 2050 г.
Важно е обаче новите работни места да са съпоставими с тези, които ги заменят.
„Трябва да заместите високите заплати в сектора на изкопаемите горива с нови позиции, които предлагат сходни нива на заплащане“, казва Грамелис.
Гледайки напред, той вижда разработеният от проекта COALition подход като потенциален план за други региони, насочили се към подобни промени.
„Това може да бъде мащабируем модел за справедлив енергиен преход — модел, който могат да следват други региони, изправени пред същите предизвикателства.“
Изследванията в тази статия са финансирани от програма „Хоризонт“ на ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия. Статията е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.
