Мнозинството от българите оценяват здравето си като добро или дори отлично, но значителна част не проследяват основни здравни показатели и не използват наличните дигитални решения. Това води до известно разминаване между възприятието за себе си по отношение на здравето и обективните физиологични параметри, показват резултатите от европейско проучване на здравното поведение, проведено от Ipsos по поръчка на Huawei.
Изследването, обхващащо осем европейски държави – Великобритания, Германия, Франция, Полша, Испания, Румъния, България и Турция, анализира множество нагласи на гражданите на възраст 18–64 години по отношение на проактивната грижа за здравето.
Пропаст между здравна осъзнатост и реално поведение
Специално за България, данните от проучването очертават отчетливо разминаване между здравната осъзнатост и реалното поведение.
66% от анкетираните у нас оценяват здравето си като добро, а 20% – като „отлично” – едни от най-високите нива в Европа. Но половината от хората никога не следят нивата си на стрес, а близо една трета – не проследяват съня си, въпреки признатата важност на тези показатели.
Проучването подчертава, че само половината от анкетираните напълно разбират как ежедневните им навици влияят върху здравето им. Тези знания са по-силно изразени сред жените и по-възрастните участници, докато младите хора и мъжете демонстрират по-ниско ниво на информираност и ангажираност към превенцията.
Смарт технологиите в здравето
Носимите устройства, включително смартчасовниците, се разглеждат като възможност за преодоляване на пропастта между знание и практика. Данните сочат, че потребителите на смартчасовници в България са по-склонни да оценят здравето си положително (74%) в сравнение с тези, които не използват такива устройства (65%).
Мнозина споделят, че носимата технология ги е мотивирала да направят реални промени в начина си на живот – повече движение, по-добър сън, по-целенасочено отношение към здравето.
Въпреки това, близо половината от пълнолетните българи не използват носими устройства. Основните бариери са липсата на усещане за нужда, цената и предпочитанието към традиционни медицински прегледи.
Допълнително, 43% от анкетираните не знаят, че тези устройства предлагат функции за здравен мониторинг – ясен индикатор за дефицит на информираност. А дори сред активните потребители, 51% се съмняват в точността на събираните данни – най-високият дял сред всички изследвани страни.
Търсене на повече възможности
Макар и критични, българските потребители демонстрират високи очаквания към носимите технологии.
Близо половината от редовните потребители заявяват желание устройствата им да измерват допълнителни показатели – като кръвна захар, хидратация, мускулна маса, телесни мазнини и индекс на телесна маса (ИТМ).
Това позиционира България сред най-активните и взискателни пазари в Европа, когато става дума за функции и здравни данни.
Колко тежат българите
Прави впечатление, че България се нарежда сред страните, където над 50% от хората в изследваната извадка са с наднормено тегло и затлъстяване, а по изолирания показател затлъстяване се нареждаме само зад Великобритания.
Цели 21% са с индекс на телесна маса над 29,9, класифицирано като затлъстяване, докато във Великобритания този процент достига дори 23%. В най-добра физическа форма (13%) и съответно най-много хора с нормално тегло са отчетени в Испания и Франция.
Huawei Watch 5 и Watch Fit 4 – съюзници в превенцията
Новите серии смартчасовници Huawei Watch 5 и Watch Fit 4, представени през май 2025 г., предлагат усъвършенствани функции за здравен мониторинг – включително следене на сърдечна честота, сън, нива на стрес, физическа активност, кислород в кръвта и дори емоции (emotional wellbeing), важни за превенцията и ранната намеса при редица заболявания.
Двата модела могат дори да съставят електрокардиограма и да измерват артериална ригидност. Иновативната технология X-Tap, използвана в Huawei Watch 5 за още по-точно снемане на данни от пръста, допълнена с функции като Health Glance и Health Analysis, e ценен помощник в ежедневния здравен мониторинг.
Важно е да се подчертае, че тези устройства не заменят медицинската експертиза, но могат да я допълнят, като предоставят разбираема информация в реално време и насърчават по-информирано поведение, повече движение, по-качествен сън и цялостно по-добър лайфстайл.
Доверието като ключов фактор
Въпреки технологичния напредък, здравната информация, генерирана от устройствата, рядко се използва активно – само 39% от потребителите споделят данните си с медицински специалист или базират решенията си на тях.
За да се превърнат смарт устройствата в реален инструмент за обществено здраве, е необходимо повишаване на здравната грамотност и дигиталната култура. Само така технологиите ще могат да реализират потенциала си – да превърнат знанието в действие и превенцията в навик, заключават авторите на проучването.
