Най-новите усилия за балансиране на доминацията на Китай във фотоволтаичната индустрия могат да доведат до „значителна, от гледна точка на разходите“ неефективност в цялата верига на доставки, според ново швейцарско проучване. Учените обаче установиха, че постигането на регионалните цели за веригата на доставки може да е от полза за глобалната фотоволтаична екосистема.
Учени от швейцарския институт ETH Zurich анализираха потенциалното въздействие на усилията, които понастоящем се полагат от Европейския съюз за възстановяване на фотоволтаичната индустрия. Те установиха, че Китай ще остане доминиращ доставчик на соларни модули във всички сценарии поне до 2030 г.
„Проучването е съобразено със сценарий с високо търсене и нулеви нетни емисии“, каза водещият автор на изследването Джовани Сансавини. „При този сценарий постигането на глобалните климатични цели изисква бързо увеличаване на внедряването на слънчеви фотоволтаични системи. За да се осигури достатъчно предлагане, производственият капацитет трябва да се увеличи доста предварително, поне 1,5 пъти спрямо нивото от 2022 г. в световен мащаб и дори повече в определени региони“.
„Планирането на капацитета е ориентирано към бъдещето и производственият капацитет трябва да е налице, преди търсенето да достигне своя пик“, обясни още Сансавини. Данните от анализа разкриват, че коефициентите на използване ще бъдат неравномерни, вариращи между 58% и 79% в световен мащаб и под 10% в някои страни.
„Това отразява неефективност и географски несъответствия, а не липса на бъдещи нужди“, продължи швейцарският експерт. „Така че, макар че днес има свръхкапацитет, голям дял е недоизползван или не е идеално разположен. Дългосрочната оптимизация в нашата работа все още подкрепя необходимостта от разширяване, но с по-балансирано регионално планиране“.
Сансавини и колегите му са изследвали по-специално как европейските политически действия, насочени към изграждане на местна верига за доставки на слънчеви фотоволтаични системи, биха могли да повлияят на глобалните търговски потоци през периода до 2030 г. Техният анализ разглежда производството на полисилиций, блокове, пластини, клетки и модули в 12 региона по света при няколко глобални сценария.
„Във всички сценарии Европа е напълно самодостатъчна в производството на модули, поради относително ниските разходи за изграждане на производствен капацитет и целта за максимизиране на работните места“, подчертаха учените.
Възстановяването на европейската верига за доставки на фотоволтаични модули може да изисква инвестиции в диапазона от 50 до 120 милиарда долара. Изследователите оцениха разходите за връщане на производството на полисилиций и блокове между 20 и 52 милиарда долара.
И така – анализът показва, че Китай ще остане суперсила във веригата за доставки на слънчева фотоволтаична енергия, благодарение на производствения си капацитет и производствените разходи, както и на гореспоменатата необходимост от разширяване на глобалния капацитет с над 1,5 пъти, като търговските бариери повишават разходите за създаване на работни места с до 30%.
„Освен това търговските бариери могат просто да се изместят, вместо да разрешат търговската зависимост“, подчертаха учените. Субсидирането на европейска индустрия може да осигури повече предимства от затварянето на пазара за китайски продукти, категорични са швейцарците.
„Субсидиите за производителите са благоприятни за увеличаване на самодостатъчността в производството на модули чрез прехвърляне на част от разходите от компаниите към правителството“, казаха учените.
„В сравнение с търговските бариери срещу Китай, субсидиите могат да намалят разходите на индустрията с 23,6%, да създадат работни места с 27,5% по-ефективно от гледна точка на разходите и да осигурят подобно увеличение на самодостатъчността“, заключиха те.
