Производителят на устройства за съхранение Sandisk обяви масивен SSD с капацитет 256 терабайта (TB), предназначен за захранване на следващото поколение AI натоварвания. Моделът няма кеш, а реалната производителност остава мистерия.
Sandisk UltraQLC SN670 е най-големият SSD, предлаган някога от компанията, и бележи смела стъпка към решения за съхранение с висока плътност, пригодени за AI и хипермащабни инфраструктури.
Въпреки че Sandisk планира да пусне версия 128TB на тестери в рамките на седмици, пълната търговска наличност на новия SSD ще се забави с месеци. Дискът се очаква на пазара през първата половина на 2026 г.
В основата си SN670 е изграден върху 218-слойна BiCS 3D NAND архитектура и използва CBA (CMOS директно свързан към масива) 2Tb кристал. Свързва се чрез PCIe Gen5 NVMe интерфейс и е част от новата UltraQLC платформа на Sandisk.
За разлика от конвенционалните SSD дискове, които буферират данни чрез псевдо-SLC кеш памети, този модел използва подход „Direct Write QLC”.
Това решение опростява процеса на запис и прави устройството по-безопасно при загуба на мощност, но също така въвежда компромиси, особено що се отнася до производителността при големи или краткотрайни натоварвания.
Без SLC кеш памет, SN670 може да страда от по-бавни краткотрайни записи, непостоянна производителност под натоварване и повишени изисквания към контролера, което го прави по-малко отзивчив по време на интензивни или непредсказуеми натоварвания.
Sandisk обаче твърди, че SN670 осигурява над 68% по-бързо произволно четене и 55% по-бързо произволно записване на данни в сравнение с водещ 128TB Gen 5 QLC SSD.
Скоростта на последователното четене е с над 7% по-добра, докато скоростта на последователен запис е подобрена с повече от 27%, според вътрешните тестове на компанията.
Sandisk подчертава предимства на диска като динамичното мащабиране на честотата (Dynamic Frequency Scaling), за което се твърди, че подобрява производителността с до 10% при същото ниво на мощност.
Компанията твърди също, че профилът за запазване на данни (Data Retention) може да намали износването при рециклиране с до 33%. И двете функции са предназначени да увеличат дълготрайността и да намалят консумацията на енергия.
Нито едно от тези твърдения обаче не е подкрепено от данни за производителността, като скорости на четене/запис или данни за издръжливост.
UltraQLC SN670 използва персонализиран контролер и фърмуер, които според Sandisk осигуряват по-добра латентност и пропускателна способност, но без реални бенчмаркове или сравнения на IOPS, тези твърдения остават маркетингово мотивирани прогнози.
Заслужава да се отбележи, че по-ранни версии на корпоративните устройства на Sandisk, използващи QLC NAND, показаха ограничения в сравнение с моделите, базирани на TLC.
В случая, латентността при програмиране на QLC може да достигне 800-1200 микросекунди, няколко пъти по-бавно от SLC-базираните дизайни.
Sandisk може да разчита на оптимизации като големи DRAM буфери или усъвършенстван паралелизъм на чиповете, но подобни архитектурни детайли все още не са потвърдени.
Крайният продукт първоначално ще пристигне във формат U.2, като се очакват още варианти по-късно през 2026 г. Засега 256TB дискът на Sandisk е символичен скок към бъдещата инфраструктура за данни, а не реалистична опция за масовите потребители.
