Общо 41 ключови законодателни акта в областта на цифровите технологии и опазването на околната среда ще оказват влияние върху дейността на организациите по целия свят до края на десетилетието. Повечето норми са вече факт, но има още четири, които ще влязат в сила скоро – ио тяхното въздействие ще е огромно.
Общоевропейските регулации имат най-голям дял сред всички норми, които организациите по света трябва да спазват в изпълнението на дейността си. Следват ги нормите, изковани в САЩ, и тези, разработени в Китай.
Данните дойдоха от новия доклад „Перспективи за дигиталните и ESG регулациите 2025–2030“ на IoT Analytics. Анализаторската формация оцени всички 41 регламента, като определи на всеки от тях оценка за въздействие въз основа на три основни измерения: броя на засегнатите организации, тежестта на санкциите за неспазване и разходите за прилагане.
Някои от 41-те норми в сферата на дигиталните технологии и устойчивостта са добре познатите европейски Закон за киберустойчивостта, Директива за енергийната ефективност, Директива за отчитане на корпоративната устойчивост, Директива за възобновяемата енергия и др.
Тук попадат още американският регламент за насърчаване на AI инфраструктурите, китайската регулация за управление на сигурността на данните в мрежите, британският закон за докладване на инциденти в критични инфраструктури и др.
Изследването установява, че четири предстоящи регламента на Европейския съюз са получили „много висок“ рейтинг за въздействие поради широкия си обхват, високите разходи за въвеждане и значителните санкции за неспазване.
От тях се се очаква да окажат най-голямо въздействие върху организациите през следващите години: Законът на ЕС за киберустойчивост (CRA), Законът на ЕС за данните, Законът на ЕС за изкуствения интелект и Законът на ЕС за отчитане на корпоративната устойчивост.
„Радарът на регулациите, които касаят цифровите дейности и опазването на околната среда, ясно показва, че ЕС определя де факто глобалните стандарти за регулиране на изкуствения интелект, данните, киберсигурността и устойчивостта,“ коментира Кнуд Ласе Лют, главен изпълнителен директор на IoT Analytics.
„Сред тях Законът за киберустойчивост се откроява като изискващ незабавно внимание, тъй като принуждава компаниите да адаптират своите технологични системи през следващите две години. В противен случай фирмите рискуват да бъдат изключени от пазара на ЕС. Въпреки че спазването на изискванията може да се окаже обременяващо и би могло да навреди на европейските иновации, подобно регулиране ускорява приемането на ключови технологии – например изискването на закона за киберустойчивостта за възможности за сигурно актуализиране“, допълни той.
„Съответствието с нормите не само увеличава разходите за бизнеса, но и се превръща в условие за присъствие на пазара, особено в ЕС,“ поясни Юстина-Александра Сава, пазарен анализатор в IoT Analytics.
„Рамките за санкции предвиждат глоби с потенциални забрани за предлагането на продуктите, създавайки значителни стратегически и оперативни рискове за компаниите, ако не са подготвени. Предизвикателството е, че много от тези правила все още не са ясни. Това принуждава фирмите да се подготвят за скъпи промени без ясни насоки. Това ще тласне компаниите към по-високи разходи за съответствие и по-проактивно управление на риска“, заключи тя.
