Детектив Васил Кръстев не вярваше в късмета – само в доказателствата. Най-ценният му инструмент не беше пистолетът в кобура или бележникът в джоба му, а камерафонът, без който не се разделяше дори по време на сън. Графитено-черният му корпус пасваше на строгия стил на облекло, типичен за разследващ; с устройството намираше пътя си, издирваше ценни данни, разменяше писма с бивши колеги следователи и, разбира се, отговаряше на всички питания на жена си в чата. Не се боеше да го изтърве при бяг или дори да го хвърли при нужда, но най-вече разчиташе на кристалната яснота и мощното оптично увеличение, с което този апарат улавяше детайли, които дори очите на уморен детектив биха могли да пропуснат.
Разнищването на случая го бе отвело в провинцията, близо до самотна къща с просторна, буйна градина, която сякаш бръмчеше от живот. Съзря бялата постройка на около 50 метра навътре в двора. Вдигна камерата, пусна 3,7-кратното оптичното приближение и я засне. После разгледа в детайл:
О, да, това беше къщата от описанието. Кръстев продължи по прашния черен път, опасващ градината. Просторът и синевата му напомниха за детството в Балкана. Спонтанно запечата картината пред очите си. Широкоъгълният обектив прегърна половината пейзаж:
Внезапно чу някой или нещо да приближава отзад. Извърна се леко, колкото да не се забелязва как се оглежда. С периферното си зрение установи, че бързо го застига велосипедист. Нямаше да има време да го разгледа добре. Пусна камерата на своя Huawei Pura 80 Ultra, стисна я и извъртя настрани. Точно навреме, за да щракне профучаващия отляво велосипед. След още миг фигурата с колелото се изгуби зад завоя.
Въпреки скоростта на велосипедиста, на кадъра отчетливо се виждаше всяка спица и, най-важното – всеки надпис по рамката:
Кръстев потъна в завоя покрай ъгъла на тучната градина. Повървя още 15-ина минути и се озова отстрани на двора с къщата. За миг се опияни от пасторалния пейзаж. Бялата сграда изглеждаше поддържана, но пуста. Портата бе залостена и той се промуши през рехавата ограда от лавровишня.
На масата под навеса нещо привлече погледа му: чаша с недоизпито безалкохолно. Балончетата шумно бълбукаха. Изглеждаше току-що сипано.
Той остави шапката си на пейката, сниши телефона пред себе си и засне това, което имаше значение. Пръстов отпечатък – отчетлив, мазен, белязан от мекото слънце.
Но нещо в шарката бе смущаващо: отпечатъкът силно приличаше на такъв от показалец, притиснат по-силно от останалите пръсти. Който и да го беше оставил, е бил напрегнат, бързал е.
Зад къщата се простираше широк планински хълм, наполовина огрян от следобедното слънце, наполовина потънал в сянка. Двойствеността наподобяваше случая: половината истина беше явна, другата половина – все още неразкрита:
Можеше ли планината насреща да крие тайна там, в леса? Кръстев се възползва от 9,6-кратното оптично приближение. Изморените му ръце потреперваха, но стабилизацията осигури кристална видимост. Въпреки жаркото слънце, което изгаряше врата му, яркият екран не го принуждаваше да се взира:
Можеше да преброи дърветата и дори клонките на дърветата. Ала нямаше пътечка или каквото и да е, което намеква за човешко присъствие.
Кръстев мина зад къщата. Съзря велосипед, подпрян на стената край вратата.
Отвори галерията на камерафона си и сравни със снимката. Същият беше.
Кръстев се огледа. Преди да продължи, забеляза още нещо: цветният прашец на някои цветя край входа бе „накапал“ по венчелистчетата. Сякаш нещо или някой беше минал бързешком оттук и беше разбутал цветята:
Някой се криеше наблизо.
Кръстев изпрати пръстовия отпечатък до колегата Гишев от полицейското. След малко дойде и отговорът. Отпечатъкът беше на Лора Танева, обещаваща докторантка по биология, обявена за изчезнала след инцидент по време на туристически поход преди две години.
Какво би правила Лора тук? Кръстев продължи да обхожда градината. От вътрешната страна дворската порта беше заключена с катинар. Щеше да му е трудно да се наведе достатъчно заради болките в гърба, затова пусна камерата, изпъна ръка надолу, приближи ключалката и щракна. Супер-макрото услужливо се включи:
Дааа, катинарът изглеждаше стар като вечността и неизползван от години. Нямаше пресни драскотини, каквито се получават при опитите да се вкара ключ в ключалката. Изглежда човекът с велосипеда минаваше през някакъв заден вход.
Обърна се и пое обратно, за да подири тайната врата. Тогава за миг застина. Велосипедът бе изчезнал.
Сякаш и въздухът, и времето внезапно се сгъстиха. Следобедните сенки се протягаха все по-надалеч – безплътни горски лентяи – и приласкаваха синкавия сумрак. Камерафонът все още имаше повече от половин батерия и детективът можеше спокойно да продължи да изследва детайлите и на фенерче, досреднощ, ала знаеше, че сега край шахматната дъска вече цъкаше часовник.
Кръстев се върна под навеса да си вземе шапката. И добре, че го стори. Леко проблясване откъм земята привлече вниманието му: нещо мъничко блещукаше край дървената маса. За да си спести навеждането, Кръстев включи голямото приближение и щракна:
Беше познал – в праха под масата лежеше мини SD карта. Изглежда някой я бе изпуснал. В бързината, навярно?
Сега вече трябваше да се наведе….
Клиповете бяха кратки, но Кръстев беше видял достатъчно през годините, за да разпознае каквото трябва. На видеото млада жена с бяла престилка вървеше в лаборатория със странно растение в ръце. В усмивката й се преплитаха нюанси на спокойствие и триумф. Документите на картата дадоха отговора: нов, генно-модифициран растителен вид – цвете, съдържащо протеин, който кара човешките клетки да се подновяват, сякаш се рестартират. Беше открила еликсира на дълголетието.
Лора изглежда не беше изчезнала. Тук бе скрила себе си – и своята тайна на дългия живот.
Детективът потръпна. Онзи благовиден професор не го бе наел, за да разкрие мистерията с изчезването на Лора. Бе наел Кръстев, за да го отведе до документацията за протеина на дълголетието. Сега и детективът, и момичето бяха в смъртна опасност.
Над хълма насреща, иззад шумата на високите дъбове, луната овеси кльощавия си сърп в небето…
Снимките в този разказ са заснети със смартфон Huawei Pura 80 Ultra. Всички прилики с действителни обекти, събития и хора са чиста случайност.
Huawei Pura 80 Ultra – характеристики:
- чипсет: Kirin 9020;
- RAM: 16 GB;
- Съхранение: 512 / 1024 GB;
- Екран: 6,8-инчов LTPO OLED дисплей, резолюция 1276 x 2848 p, 120 Hz опресняване, 3000 нита яркост;
- ОС: EMUI;
- Основна камера:
- 50 MP, f/1.6-4.0, 23mm (широкоъгълна)
- 50 MP, f/2.4, 83mm (перископна телефото) с 3,7x оптично приближение
- 12.5 MP, f/3.6, 212mm (перископна телефото) с 9,4x оптично приближение
- 40 MP, f/2.2, 13mm (ултраширокоъгълна), AF
- Видео: 4K@30/60fps, 1080@30/60fps, 720@30/60; 1080p@240/480/960fps.
- Предна камера:
- 13 MP, f/2.0 (ултраширокоъгълна), AF;
- Видео: 4K@30/60fps, 1080p@30/60fps,720@30/60fps 1080p@120/240fps.
- Батерия: Li-Po 5170 mAh;
- Зарядно: 100W кабелно, 80W безжично, 20W обратно безжично, 18W обратно кабелно.
