В италианския Помпей археолозите са в процес на търсене на части от някога процъфтяващия град. Картини красят руините му, отдавна заровени под развалините, когато Везувий е изригнал преди хиляди години. Благодарение на новаторска роботизирана система сега древните римски фрески в Помпей получават втори живот.
Археолози и роботи работят заедно, за да сглобят отново тези фрагментите от артефакти, намерени из разкопките на Помпей, което често е трудна задача. Технологията, наречена RePAIR, съчетава усъвършенствано разпознаване на изображения, решаване на пъзели на база изкуствен интелект, както и ултрапрецизни роботизирани ръце – всичко това има за цел да ускори традиционно бавната реставрационна работа.
Проектът е бил необходим за сглобяването на фрагментите, частично унищожени по време на Втората световна война, пояснява Габриел Цухтригел, директор на Археологическия парк на Помпей.
„Мисля, че това е част от много по-голяма разработка, при която виждаме, че в хуманитарните науки и археологията голяма част от работата вече сега може да се извършва чрез технологии, чрез изкуствен интелект, чрез роботика“, казва Цухтригел.
Според експертите, задачата е подобна на решаването на гигантски пъзел. Липсващите парчета са извити, няма референтно изображение на крайния резултат.
„Все едно купуваш четири или пет кутии с пъзели, смесваш всичко заедно, след това изхвърляш кутиите и след това се опитваш да наредиш четири или пет пъзела едновременно“ казва Марчело Пелило, професор в университета Ка’ Фоскари във Венеция.
Роботът, който прави това, има двойни ръце с гъвкави рамене в два размера и визуални сензори, за да идентифицира, захваща и сглобява фрагментите, без да поврежда деликатните им повърхности.
По време на тестовата фаза изследователите създадоха реплики на някои от най-емблематичните фрески на древния град, запазени във фрагментарно състояние в складовете на Помпей, за да не рискуват да увредят оригиналните парчета.
Междувременно експерти по изкуствен интелект и машинно обучение разработиха алгоритми за реконструкция на стенописите, съчетавайки цветове и шарки, които може да не са видими за човешкото око.
Изследователите смятат, че технологията може да трансформира реставрационните практики по целия свят.
„Означава ли това, че в бъдеще вече няма да имаме нужда от археолози и, че всичко ще бъде заменено от машини и цифрови технологии?“ Цухтригел задава този реторичен въпрос, но е убеден, че подобен повратен момент няма да означава края на археологията като професия.
„Отговорът очевидно е „не“. Но това, което ще се случи, е, че работата на археолозите ще се промени драстично и по някакъв начин. Мисля, че ще се върнем към корените си, към интерпретацията на произведения на изкуството, на ежедневието, на социалните структури, на архитектурите“, заключава Цухтригел.
