Международен екип от учени с ключовото участие на д-р Димитър Михайлов от Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” успя да реши дългогодишна загадка във физиката на елементарните частици чрез данни, получени от сблъсъци на частици в Големия адронен колайдер (LHC) в Женева, Швейцария.
За първи път учените показват как леки атомни ядра могат да се образуват от протони и неутрони и да оцелеят в екстремните условия, създавани при високоенергийни сблъсъци.
Екипът от Физическия факултет на Софийския университет е подкрепен от проекта „Софийски университет – маркер за иновации и технологичен трансфер (SUMMIT)” и има водещ принос в анализа, извършен в рамките на колаборацията ALICE – един от четирите основни експеримента на LHC. Статията за откритието е публикувана в престижното списание Nature.
Температурата в ядрото на нашето Слънце е около 15 милиона градуса по Целзий. И макар това да изглежда много за нас, хората, температурите, които се достигат при високоенергийните сблъсъци в колайдера LHC в ускорителния комплекс на ЦЕРН в Швейцария, надхвърлят един трилион градуса. Подобна екстремна среда би трябвало да унищожи всички свързани състояния на протони и неутрони.
Въпреки това експериментално се наблюдава добив на по-тежки атомни ядра. Това е ключов научен принос, в който значително участие взема български екип от Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”.
Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) е основана от 12 европейски държави през 1954 г. България е страна-член от 1999 г. Над 100 български специалисти сътрудничат с ЦЕРН. Проектът LHC (Големият адронен колайдер) направи ЦЕРН световен лидер в областта на физиката на елементарните частици.
Първата фаза на експериментите на колайдера беше увенчана с откриването на предсказания преди половин век бозон на Хигс – единственият липсващ елемент в Стандартния модел на елементарните частици. Днес откритието, подкрепено от проекта „Софийски университет – маркер за иновации и технологичен трансфер (SUMMIT)”, е поредната ключова стъпка към разкриване на загадките на микросвета, в който живеят субатомните частици.
Особено интересен пример за такава частица е деутеронът. Той е съставна частица, изградена от един протон и един неутрон, която се добива в сравнително големи количества. За учените тези частици дълго време изглеждат подобни на „снежинки, родени в огъня” – нещо, което не би следвало да се случва.
Малък екип изследователи, сред които и д-р Димитър Михайлов от Физическия факултет на Софийския университет, предлага нова идея за решаване на тази загадка. Според новия модел, „снежинките” не се раждат в огъня на сблъсъците в колайдера LHC, а там се раждат само техните „родители”.
Протоните, неутроните и техните възбудени състояния – т.нар. резонанси, могат да преживеят екстремните високоенергийни условия. Краткоживущи състояния, като т.нар. резонанс делта, се добиват в големи количества и се разпадат на протони и неутрони, след като изминат няколко фемтометра, т.е. няколко трилионни части от милиметъра. Това разстояние обаче е достатъчно, за да напуснат най-горещите области на сблъсъка, където впоследствие могат да се образуват и оцелеят деутероните.
Такъв механизъм предлага елегантно решение на загадката за образуването на деутероните. Той не само осигурява протони и неутрони в сравнително „безопасна” зона, но и позволява отделянето на допълнителна частица – пион, която отвежда излишната енергия при образуването на деутерона. Последното е изключително важна стъпка, тъй като гарантира спазването на закона за запазване на енергията, който е един от най-фундаменталните закони във физиката.
„Тези резултати са изключително ценни за нас, тъй като процесите, които изследваме в лабораторията, протичат и в Космоса. Произходът на тежките елементи, наблюдавани в ултра-високоенергийните космически лъчи, все още не е изяснен, а нашите резултати може да бъдат първа стъпка към отговора на тази още по-голяма загадка”, подчертава значението на откритието д-р Димитър Михайлов.
Изследването е подкрепено в рамките на научна група във Физическия факултет на СУ по проект SUMMIT, финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост.
