Изследователите показаха, че могат да постигнат известен контрол върху това, което хората сънуват. Така темата за влиянието върху сънищата рязко прескочи от книгите с научна фантастика в журналите за научни постижения.
За разлика от фантастичните представи за контрол на сънищата обаче, изследователите от Северозападния университет в САЩ са били особено заинтересовани да разберат дали могат да използват сънищата, за да работят с идеята, че спането „върху проблем“ може да помогне на хората да го решат.
Решаваща роля за научния напредък са изиграли 20 души, които са имали опит в осъзнатото сънуване – способността да осъзнават, че сънуват, и дори да контролират какво се случва в съня. Друго проучване, свързано със сънищата, публикувано този месец, показа, че осъзнатите сънища може да са полезни при терапия на психичното здраве при състояния като посттравматично стресово разстройство и болестта на Паркинсон, а предишна работа с изследователи от Националния университет в Ню Йорк и други институти показа, че е възможен прост вид комуникация между осъзнатите сънища и администраторите на тестовете.
За новото проучване, публикувано в списанието „Neuroscience of Consciousness“, участниците в теста пристигнали около два часа преди лягане и им била дадена серия от главоблъсканици за решаване, върху които работили по три минути. По време на всяка представена загадка участниците чували уникален саундтрак, който се повтарял заедно с името на загадката. Доброволците продължили да работят върху загадките, докато останали по четири нерешени.
След това всички били помолени да си легнат. Въз основа на мултисензорно наблюдение, изследователите пуснали саундтраците на участниците за две от четирите нерешени загадки по време на REM фазата на съня, надявайки се да насочат сънищата към спомен за гатанките и потенциално решение за тях. Това, което учените открили: 75% от участниците имали поне един сън, свързан с нерешен пъзел. Освен това пъзелите, за които хората са получили подсказка в съня, били решени или на следващата сутрин, или в някакъв момент след това – при близо половината от участниците в опита.
Но слушането на музиката от саундтрака повлияло на сънищата им и по други начини.
„Един от сънуващите помолил герой от съня си за помощ при решаването на пъзела, който сме му подсказали“, казва водещият автор на изследването Карън Конколи. „Друг е получил подсказка „дървета“ и се е събудил, сънувайки, че се разхожда през гора. Друг участник получил подсказка за пъзел за джунгли и се събудил от сън, в който е ловил риба в джунглата, мислейки за този пъзел. Това са завладяващи примери, защото показват как сънуващите могат да следват инструкции, а сънищата могат да бъдат повлияни от звуци по време на сън“
Изследователите признават, че експериментът им си има своите ограничения и че има нужда от още много тестове в тази област. Учените обмислят разработването на бъдещи експерименти, които надхвърлят ефекта на сънищата върху решаването на пъзели и планират да разгледат други компоненти на сънищата, като например обобщено учене или емоционална регулация.
„Ако учените могат категорично да кажат, че сънищата са важни за решаването на задачи, за креативността и регулирането на емоциите, то ние се надяваме, че хората ще започнат да приемат сънищата сериозно като приоритет за психичното здраве и благополучие,“ казва Конколи.
