Специалисти от Университетския колеж Лондон (UCL) обявиха пробив в предаването на данни — 450 терабита в секунда по вече инсталирана комерсиална оптична мрежа. Това е с 50% по-бързо от предишния рекорд, поставен от същия екип, и обещава нови възможности за развитие на интернет инфраструктурата, включително за AI.
Екипът изпрати данни от сградата „Робъртс“ на UCL в Блумсбъри, Лондон до центъра за данни Telehouse North близо до Канари Уорф, Лондон – на 19,5 километра разстояние, откъдето данните се върнаха обратно към сградата „Робъртс“, като общото разстояние на пътуването беше 39 км.
„Този нов рекорд показва неизползвания капацитет на съществуващите мрежи от оптични влакна,“ заяви старши автор проф. Полина Бейвел, преподавател по електронно и електро-инженерство.
„Възможността да адаптираме и разширим съществуващата инфраструктура, така че да поддържа повече капацитет за данни, отколкото първоначално е била проектирана, ще бъде от съществено значение за посрещане на нарастващите нужди от данни, включително за бъдещи мрежи и инфраструктура, базирани на изкуствен интелект“, допълни тя.
Оптичните кабели предават информация на големи разстояния чрез отразяване на кодирани инфрачервени светлинни импулси по гъвкави стъклени влакна. Отделните дължини на вълната пренасят различни канали с данни и могат да бъдат изпращани едновременно с други дължини на вълната, без да си пречат.
Технологията позволява изпращане на множество канали с данни едновременно. Тези дължини на вълните са групирани заедно в различни „ленти“, които обхващат десетки или дори стотици различни дължини на вълната.
За да разширят честотната лента на данните, изпращани по оптичните кабели, изследователите значително увеличили броя на честотните ленти, предаващи данни. Всеки нов честотен диапазон съдържа стотици отделни честотни канали за предаване, което драстично увеличава количеството данни, които могат да бъдат изпратени.
Скоростта от 450 терабита в секунда е почти 4 милиона пъти по-висока от средната домашна интернет връзка. Но истинското значение на постижението не е в абстрактните числа, а в практическите последици.
Експериментът доказва, че съществуващите оптични мрежи притежават неизползван потенциал, който може да се активира с минимални модификации. С други думи, рекордът не е само дързък лабораторен експеримент, а доказателство, че съществуващите оптични влакна могат да поддържат невиждани досега скорости — без да се налага изграждане на нова мрежа.
Постижението ще е ключово за бъдещите AI мрежи и инфраструктура, която изисква все по-големи обеми данни да се движат напред-назад. Вместо да изграждаме нови влакна, можем да оптимизираме съществуващите — и това е икономически разумно.
Очаква се предполагаемото комерсиално приложение на новото постижение — предимно за свързване на AI дата центрове — да стане реалност в рамките на 3-5 години. „Целта ни е да създадем по-бързи и надеждни мрежи, които да поддържат бързото развитие на интернет“, заяви екипът.
Рекордът бе представен на годишната конференция OFC 2026 в Лос Анджелис — форум, който традиционно изтъква пробивните изследвания в областта на оптичните комуникации. През ноември същият екип постигна скорост от 300 терабита в секунда, а сега добави още един честотен диапазон (E-Band), за да увеличи капацитета с 50%.
