Масово използваните Wi-Fi, Bluetooth и LTE комуникации имат проста алтернатива на места, където липсват или са нежелани. Нова технология предава данни между устройства, като използва камерата на смартфона и широко разпространените QR кодове.
Разработчик с псевдоним bashalarmistalt показа експериментална система, наречена Decimen Optical Transfer, която позволява прехвърляне на файлове между смартфони, използвайки бързо променяща се последователност от QR кодове.
Технологията, която намери място сред публикациите на Tom’s Hardware, не изисква специални приложения, Wi-Fi или Bluetooth връзка, нито предварително сдвояване на устройства – достатъчно е да отворите уеб страница в браузър и да разрешите достъп до камерата.
Системата работи подобно на оптичния трансфер на данни: един смартфон непрекъснато показва серия от QR кодове на екрана, а камерата на второто устройство ги чете един по един. След това софтуерен алгоритъм сглобява получените блокове и реконструира оригиналния файл.
Така наречените “фонтанни” (fountain) кодове играят ключова роля в Decimen Optical Transfer. Тази технология позволява на системата да компенсира загубата на отделни кадри: ако някои от QR кодовете не бъдат разпознати от камерата, устройството все още може да реконструира пълния набор от данни от останалата информация.
Всеки QR код съдържа не само полезни данни, но и служебна информация – идентификатор за трансфер, номер на блок, размер на файла и контролни параметри, необходими за правилното сглобяване.
По време на тестовете разработчикът е постигнал скорост на трансфер от приблизително 128 KB/s при използване на смартфони в ръчен режим. Когато устройствата са напълно неподвижни, скоростта на трансфер на данни се увеличава до 186-190 KB/s.
Проектът се разпространява под лиценза на MIT и все още е на етап доказателство на концепцията. Въпреки че идеята за предаване на данни чрез QR кодове е била изследвана преди това, авторът отбелязва, че е разработил собствена имплементация.
По отношение на скоростта, Decimen Optical Transfer е значително по-бавен от традиционните методи като Wi-Fi, Bluetooth и дори NFC. Технологията обаче има потенциална ниша – ситуации, в които безжичните интерфейси са недостъпни, деактивирани или нежелани. При такива обстоятелства конвенционален екран и камера могат да бъдат превърнати в прост оптичен комуникационен канал.
