Първият индекс за готовността за изкуствен интелект в Централна и Източна Европа класира България на 9-о място от 11 държави в региона. Премиерата на индекса, изготвен от AI Chamber, в партньорство с The Recursive Media и в сътрудничество с Europe Cloud, се състоя на Green Transition Forum в София.
CEE AI Index 2026 е първият индекс, посветен изцяло на измерването на стратегическата готовност за AI в държавите от Централна и Източна Европа. Вместо да съпоставя региона с глобалните лидери, с които той все още не може да се мери, индексът задава друг въпрос: кои държави са изградили необходимите условия — в управлението, развитието на талантите и внедряването — за да развиват и управляват AI самостоятелно, по свои правила.
Единадесет държави, 33 индикатора, 363 точки данни, разпределени в три стълба: „Среда”, „Ресурси” и „Внедряване”. Резултатът е първата фактическа основа за региона, която показва къде се намира всеки пазар и какво трябва да направи оттук нататък.
България е на 9-о място в индекса. Данните обаче разказват по-комплексна история.
„България разполага с реални активи: изчислителна инфраструктура, институт за изследвания в областта на AI с държавна подкрепа и едни от най-конкурентните оперативни разходи в региона. Това, което досега беше по-трудно да се покаже, е къде се позиционират тези активи спрямо останалата част от ЦИЕ и какво все още трябва да се промени”, каза Томаш Снажик, главен изпълнителен директор на AI Chamber.
Страната ни има потвърден статут на AI Factory чрез EuroHPC, което ѝ осигурява документиран достъп до споделения европейски изчислителен капацитет. България отчита най-ниските разходи за електроенергия в целия регион — конкретно предимство за операторите на инфраструктура за AI и за инвестициите в центрове за данни.
По показателя за цифрови публични услуги за бизнеса България се нарежда пред Словения и Полша. По наситеност на специалистите по AI попадаме в средната група в региона — пред Хърватия, Латвия и Румъния.
Институтът INSAIT е сред най-значимите инвестиции в изследвания в областта на AI в региона спрямо мащаба на страната. Той дава на българските изследователи и deep-tech стартъпи достъп до мрежи и инфраструктура, които изпреварват останалата част от екосистемата.
Ефектът е видим в данните. България оглавява целия индекс на ЦИЕ по интензивност на патентите в областта на AI, а оценката ѝ по стълба „Ресурси” от 41,7 надхвърля тази по „Среда” с близо 13 точки — една от само трите държави в индекса, при които входният слой на екосистемата (таланти и финансиране) е по-силен от благоприятстващата среда.
Ограничението не е в амбицията, нито в техническия капацитет — то е в самата среда: зрелостта на отворените данни, насоките за сигурност, политиката по обществени поръчки и управленската инфраструктура са все още слабо развити, а специализиран орган за управление на AI липсва. Регулаторната пясъчна среда (regulatory sandbox) все още е на етап планиране.
„Това е картина на държава, която съвсем съзнателно е заложила много на авангардните изследвания в областта на AI — но все още не е изградила средата, в която този залог да се изплати”, каза Ана Мария Костанич, главен редактор на The Recursive.
Това обаче не са постоянни дадености, добавя тя. „Това са конкретните пропуски, които индексът е създаден да изведе наяве, и те сочат право натам, където политиките и инвестициите биха имали най-голям ефект”.
По отношение на управлението Централна и Източна Европа изпреварва средното за света равнище — нещо, което потвърждава и Government AI Readiness Index 2025 на Oxford Insights, независима класация, обхващаща 195 държави, на която се позовават ЮНЕСКО и Г-20.
Но CEE AI Index отива по-далеч и разкрива ключово разграничение, което глобалните класации пропускат: макар че почти всяка държава вече има национална стратегия за AI, едва шепа от тях са изградили институционалния капацитет да я приведат в действие.
Естония, Полша и Литва водят в региона с оценки по „Среда” съответно със 73, 65 и 64 точки — отражение на по-добра регулаторна координация, цифрова инфраструктура и приемственост в политиките. За разлика от тях, България и Хърватия получават 29 и 27 точки — което подчертава как пропуските в зрелостта на управлението все по-осезаемо се превръщат в по-ниска готовност за AI.
Програмите на ЕС за изчислителни ресурси стесняват хардуерната разлика в региона, но индексът ясно показва, че достъпът до инфраструктура вече не е основният разграничителен фактор. В ЦИЕ оценките по „Среда” обикновено изпреварват тези по „Ресурси”: платформата съществува, но екосистемата, която я изпълва, все още се формира.
Това, което разделя пазарите, не е хардуерът, а капацитетът за управление, концентрация на талантите, инвестиционната култура и способността политиките да бъдат превърнати в работеща реалност.
CEE AI Index 2026 идва в момент, в който суверенитетът в областта на AI вече не е абстрактно понятие. За инвеститорите и създателите на политики индексът предлага подробна карта на това къде готовността за AI в Европа вече е реалност — и къде все още е само амбиция.
„Регионът едва отскоро започна да присъства в разговорите, в които се вземат големите решения за инвестиции в AI в Европа. Този индекс внася както аргументите, така и неотложността, които досега липсваха на тези разговори”, обобщи Марк Борис Андриянич, бивш министър на цифровата трансформация на Словения и бивш главен преговарящ от страна на Съвета на ЕС по DMA и DSA.
