Потребителите на изкуствен интелект избират по-„персонализирана” форма на комуникация с AI симулации на починали хора, като същевременно нараства рискът от развиване на психологическа зависимост от подобни системи, сочи проучване.
Изследователи от Университета на Колорадо в Боулдър установиха, че взаимодействията на хората с AI симулации на починали близки се възприемат като емоционално значими. Повечето участници в проучването са склонни да повторят подобни взаимодействия.
В експеримента са участвали 16 души на възраст от 22 до 50 години, всеки от които е загубил близък роднина или приятел. По време на индивидуални сесии чрез Zoom, изследователският екип е използвал широкомащабен езиков модел (LLM), за да създаде „цифрова реконструкция” на починалия човек в реално време въз основа на спомените, предоставени от участника.
Всеки участник е взаимодействал с две версии на тази симулация: едната говори от първо лице („Спомням си, че ходех на плаж с теб”), другата – от трето лице („Тя обичаше да ходи на плаж с теб”). Резултатите показват последователно предпочитание към първата форма – пряка реч от „пресъздадения” човек, която се възприема като по-убедителна и емоционална.
Нещо повече, емоционалната реакция зависи не само от фактите, но и от езиковите детайли. Участниците често пренебрегват малки неточности в спомените, но грешките в личните обръщения и имената на домашни любимци причиняват силно отхвърляне и може да прекъснат взаимодействието.
Един участник, например, внезапно прекратява сесията, след като изкуственият интелект използва нехарактерното обръщение „Champ”, отбелязва Digital Trends в публикация за резултатите от проучването.
Авторите на изследването описват такива системи като „генерирани призраци” – модели на изкуствен интелект, които имитират речта и поведението на починал човек въз основа на генеративни модели.
Подобни търговски AI услуги вече съществуват, включително Project December и HereAfterAI, където потребителите могат да създават дигитални версии на починали роднини.
Въпреки положителната емоционална оценка на преживяването, почти всички участници изразяват опасения, че подобни технологии могат да бъдат пристрастяващи за хора, преживяли загуба на близък.
Изследователският екип вече е започнал допълнителна работа със специалисти по психично здраве, за да оцени потенциалните рискове и терапевтичния потенциал на подобни системи.
Проучването документира появата на нов клас взаимодействие с изкуствен интелект, при който технологията започва да симулира не само диалог, но и социално и емоционално значими връзки, включително преживяването на загуба.
