Жителите на Мурдайк – малко холандско пристанищно село, оцеляло след бомбардировките през Втората световна война и последвалите наводнения – днес са изправени пред ново екзистенциално предизвикателство: заплахата да бъдат „изринати“ в името на чистата енергия.
Голяма част от населението – общо 1150 души – се пита: „Защо ние? Защо нашето село?“, каза пред AFP Пим Майер, който представлява колектив, обхващащ около половината от жителите.
Селцето, датиращо от Средновековието и разположено в южната част на Холандия между основните пристанища Ротердам и Антверпен, Белгия, е определено от правителството за евентуално унищожаване.
Причината? Да се направи място за съоръжение, което да получава електричество от офшорните вятърни паркове, за да захранва пристанищата на страната – сред най-натоварените в Европа – по по-устойчив начин.
Жителите, които са започнали да окачват протестни транспаранти по домовете си, обявявайки „Мюрдейк трябва да остане“, изпитват „гняв, недоверие и недоверие към правителството“, каза Майер.
„Има хора, които са родени и са израснали тук – някои днес са на 90 години“, каза той. Някои семейства „са живели в Мюрдейк от три или четири поколения… Не можете просто да оставите всичко това зад гърба си“, категоричен е той.
„Перфектното“ място
И все пак за енергийните инженери малкото селце е „перфектно“ за планираното съоръжение, обясни Патрик Вите, доцент по земеустройство.
„Селото е разположено точно между пристанищата на Ротердам и Антверпен, като транспортните му връзки чрез море, магистрали и железопътен транспорт улесняват групирането на енергийни, пристанищни и инфраструктурни инсталации“, каза той.
Проектът на властите, наречен Powerport, включва разработването на няколкостотин хектара за мащабна енергийна инфраструктура, зелена индустрия и рециклиране в химическия сектор.
„Този строеж е необходим за свързване на офшорната вятърна енергия и облекчаване на претоварването на мрежата“, се казва на уебсайта на пристанището Мюрдейк.
След години на политическо забавяне на национално ниво, местният съвет се примири с изчезването на селото. Чакаше обявяването на следващия етап: финансово обезщетение за жителите, които скоро ще бъдат разселени.
Но тогава, преди няколко месеца, новото правителство на Нидерландия внезапно предложи промяна – проектът, според него, би могъл да се осъществи на по-малък терен от първоначално планирания, в покрайнините на селото, което би позволило спасяването на Мурдайк.
Окончателно решение все още не е взето. Правителството все още разглежда въпроса и не е определило краен срок.
Междувременно несигурността тежи силно върху жителите на Мурдайк, оставяйки живота им в неизвестност.
По улиците на селото миналото се сблъсква с бъдещето. Сред няколко изоставени къщи, табела, поставена в една градина, отбелязва раждането на дете.
Но „някои жители пренебрегват поддръжката на домовете си – в края на краищата, какъв е смисълът? Търговците вече не инвестират, а двойките с малки деца напускат, преди училището да затвори“, каза Майер.
„Под обсада“
Вариантът, който се разглежда в момента, би запазил селото – но на каква цена?
„С енергийни преходни съоръжения от едната страна, пристанището от другата и магистралата от третата, жителите биха се озовали напълно обградени“, казва Вите. Местният съвет иска националното правителство да вземе решение и да се придържа към него.
„Ако селото трябва да бъде запазено, то трябва да остане приятно място за живеене“, каза 61-годишният кмет Арт-Ян Мьоркерке пред AFP. „Нуждаем се и от гаранции, че няма да почукат на вратата ни отново след 15 години с поредната нова схема. На жителите им писна“.
Боб Спаанс, 72-годишен бивш собственик на дървообработващ бизнес, живее в Мьордайк от 50 години. Синът и внуците му също живеят там. Съпругата му е родом от селото, а близките му са погребани в местното гробище. Самият той редовно си говори на питие със съседа си.
„Просто се надяваме, че селото може да бъде запазено. Но, според мен, те ще съсипят Мурдайк“, казва пенсионерът.
„Имам приятел, който живее сам. В съседство живее друг приятел. В петък, след бира и все още леко пиян, той отива и казва: „Ян, искаш ли кафе?“. Това е смисълът на Мурдайк и ще го загубим. Няма да го намерите никъде другаде“, заключава Спаанс.
