Днешният ден изглежда мрачен за младите хора, които за първи път навлизат на пазара на труда. В продължение на десетилетия университетската диплома сякаш обещаваше стабилна кариера, но днес работните позиции за младши специалисти в почти всички сектори са окупирани от изкуствения интелект.
Начинаещите счетоводители, софтуерни инженери и младши юристи все по-често се оказват изместени от автоматизацията. Дори творческите области са в хватката на технологиите с изкуствен интелект, които могат да създават произведения на изкуството, дълга проза или сложни дизайнерски задания за секунди.
Но много млади работници реагират на тенденцията, като се насочват към онова, което виждат като „позиции, устойчиви на изкуствен интелект“ – занаяти с историческо значение. Това са вековните, практически професии, като например изработка на лодки, металообработка или подвързване на книги, които изискват специализирани знания, изградени върху творческа преценка и сръчност – умения, които все още не са усвоени от изкуствения интелект.
Осигуряването на бъдещето на кариерата означава отдалечаване от дигиталния свят, смята Ерин Лоули, 27-годишна, завършила политология. Сега тя е чирак втора година в книговезницата Ludlow Bookbinders в Шропшир, изучавайки занаят, чиито основни техники не са се променяли от векове.
„Дори самото гледане в екрана твърде дълго беше лошо за мен“, каза тя. „Винаги съм искала да правя нещо по-материално. Мисля, че има нещо по-ценно по своята същност в това, което е направено от човек“.
Работата в книговезницата е бавна, детайлна и осезаема. Процесът е почти изцяло на ръка, като се използват преси, построени във викториански стил, машини за блокиране на фолио и четки за лепило.
„Хората откриват, че тъй като всичко вече е решено вместо тях от компютър или алгоритъм, възможността да се направи или притежава нещо физически е добра“, каза Лоули. „И е много удовлетворяващо да се повтори дадена задача до съвършенство. Това е медитативна работа, така че е с изключително ниско съдържание на кортизол“.
Интересът от младите хора представлява спасителен пояс за бързо свиващата се индустрия, казва от своя страна Пол Кидсън, главен изпълнителен директор на Ludlow и книговезец от четвърто поколение. Той смята, че днес във Великобритания има по-малко от 50 занаятчии книговезци.
„Британското книговезство има страхотна репутация по целия свят, но както много други неща през 50-те, 60-те и 70-те години, обучението просто започна да пресъхва“, каза Кидсън. „Всички официални схеми за чиракуване се сринаха в началото на 80-те години и индустрията изобщо не получи обучение”.
„Трябва сами да обучаваме собствените си хора, защото не можем да набираме хора в голям мащаб, няма курсове. За щастие сега има желание сред много хора, искат да получат удовлетворението от това наистина да направят нещо“, споделя той.
Няма липса на търговско търсене. Издателите от висок клас залагат на това, че купувачите ще плащат повече за предмети, изработени от човешки ръце.
Джоана Рейнолдс, главен изпълнителен директор на издателството на книги Folio Society, което си партнира с Ludlow за лимитирано издание на книга от поредицата „Игра на тронове“, заяви, че компанията отхвърля генеративните инструменти с изкуствен интелект в своите творчески процеси.
„Ние не използваме изкуствен интелект в нашето изкуство“, каза тя. „Вярваме във важността на подкрепата на творческия свят и знаем, че в момента върху него има огромен натиск. Уменията и способностите на творците трябва да бъдат подкрепени от колкото се може повече хора“.
Броят на младите хора, които се надяват да запълнят тези творчески позиции, нараства бързо. Cox London – дизайнерска къща, специализирана в художествена металообработка, стартира своята програма за чиракуване миналата година. Никола Кокс, неин съосновател, казва, че тази година компанията е получила над 160 заявления за две места за чиракуване.
„Хората искат да правят неща и да работят с материали, да имат тази близост с тях“, каза Кокс. „Има устойчивост спрямо изкуствения интелект в изкуството, което е създадено с нечии ръце. Има истински резонанс в нещо, което има отпечатък и енергията на човешките ръце“.
Лъки Емерсън, чирак в Cox London, изпитва „тревожно чувство“, че изкуственият интелект завладява творческия свят. „Физичността на това да правиш изделия е несравнима, особено когато хората жадуват за оригиналност. Въпреки че технологиите са напреднали, ръчно изработеното изкуство се счита за много по-ценно и винаги ще остане такова“.
Назифа Табасум, също чирак в Cox London, не смята, че изкуственият интелект ще замени работата ѝ, но че може да я промени. „За мен не става въпрос само за това да правя неща с ръцете си“, каза тя. „Става въпрос за непрекъснато развитие на уменията ми и използване на технологиите там, където те добавят стойност, като същевременно предоставят експертизата и майсторството, които хората не могат лесно да автоматизират”.
В Националния театър в Лондон техническите стажове обхващат всичко – от информационни технологии до традиционното изработване на перуки, дизайн на костюми, изработване на реквизит и металообработване.
„Нашите стажове са отчасти свързани с необходимостта от създаване на по-представителна работна сила, както за Националния театър, така и за [по-широкия] творчески сектор“, каза Кат Герати, ръководител на техническите квалификации.
„Става въпрос и за запълване на празнината в уменията. Тези театрални занаяти изчезват – нашите металообработващи служители са всички над 50 години, изработването на перуки като умение наистина умира. Има реална нужда да създадем свой собствен талант”.
По ирония на съдбата много от кандидат-чираците изпращат своите мотивационни писма, след като са ги написали с помощта на… изкуствен интелект.
