Правителството на САЩ планира да похарчи 30,3 милиона долара през следващите пет години за усъвършенстван вариант на детектор на лъжата, базиран на изкуствен интелект, става ясно от бюджетна заявка на Министерството на отбраната.
Програмата, наречена Polygraph+ или Polygraph Next, ще се фокусира върху алгоритми за оценяване, използващи изкуствен интелект и машинно обучение, както и върху технология, известна като „дистанционно отчитане“ (standoff sensing) – способността да се измерват физиологични показатели, без върху изследваното лице да се поставят каквито и да било устройства.
Според подробностите в бюджетния документ, оповестени първоначално от Inside Defense, проектът проектът има за цел да „модернизира федералните технологии за полиграфски изследвания и оценка на достоверността“, за да повиши тяхната точност и надеждност.
Възможно е обаче този проект да се окаже поредният в дългата серия от неуспешни опити за използване на технологии с цел разпознаване на лъжата. „Това е погрешен опит нещо сложно да се сведе до нещо осезаемо“, коментира Кири Коцоглу, правен експерт от университета „Нортумбрия“ във Великобритания, който изследва приложението на полиграфите в съдебната система.
Инициативата се предприема в момент на силно напрежение в рамките на ведомството. Под ръководството на министъра на отбраната Пийт Хегсет Пентагонът все по-често прибягва до полиграфски тестове в опит да открие източниците на предполагаеми изтичания на информация към медиите.
През септември Ню Йорк Таймс съобщи, че около 50 служители от Обединения щаб са били подложени на полиграфски тестове, след като в медиите се е появила информация за изчерпването на американските запаси от оръжие по време на конфликта с Иран.
Програмата Polygraph+ ще се управлява от Агенцията за контраразузнаване и сигурност на Министерството на отбраната (DCSA). Тя извършва проверки на миналото на служители за нуждите на федералното правителство.
Според бюджетния документ, който все още не е одобрен от Конгреса, новата технология ще се използва за проверка на бъдещи служители и за „откриване на вътрешни заплахи“. Все още не е ясно какви конкретни технологии ще бъдат приложени.
Други инициативи на Пентагона обаче дават известни насоки. През 2023 г. звеното на министерството за иновации в отбраната (DIU) организира процедура за набиране на предложения, целяща да открие компании с продукти, приложими за разпознаване на измама или лъжа.
Бяха избрани две компании за създаване на прототипи: Presage Technologies, която твърди, че може да измерва сърдечния ритъм и честотата на дишане чрез стандартни камери, и Altec Research – компания за медицински сензори, която сега разширява дейността си към технологии за безконтактно измерване.
Екранна снимка на прототипната технология на Altec, публикувана от DIU, показва, че тя проследява движенията на главата, температурата на кожата на лицето и активността на порите.
Настоящата технология за откриване на лъжа почти не се е променила, откакто полиграфът е изобретен през 20-те години на миналия век. Експертите разчитат на измервания на кръвното налягане, пулса, дишането и отделянето на пот, за да определят дали дадено лице лъже.
Те преценяват достоверността на отговорите въз основа на разликите във физиологичните реакции при базови въпроси (като „Синьо ли е небето?“) и целеви въпроси (като „Извършвали ли сте някога престъпление?“).
Федералното правителство провежда десетки хиляди такива теста годишно при проверката на служители, но надеждността на технологията многократно е била поставяна под съмнение, а резултатите от нея рядко се приемат като доказателство в съда.
През 1983 г. Службата за оценка на технологиите към Конгреса заключава, че има твърде малко доказателства в подкрепа на използването на полиграфа за проверка на служители, а през 2003 г. Националният съвет за научни изследвания на САЩ (NRC) заявява, че доказателствата за неговата ефективност са „в най-добрия случай слаби“.
Изследванията показват, че хората могат да разпознаят лъжата в малко над половината от случаите без никаква техническа помощ. Американската асоциация за полиграфски изследвания твърди, че точността на полиграфа е между 80% и 94%. Докладът на NRC от 2003 г. обаче отбелязва, че тест за проверка с такава степен на точност все пак може да доведе до множество грешки.
Съществуват и други проблеми. Тълкуването на данните от полиграфа често е субективно: различни експерти получават коренно различни резултати, а вероятността хора от малцинствени групи да бъдат сметнати за неискрени е по-голяма.
Нещо повече – чрез обучение изследваните лица могат да усвоят различни контрамерки, които да им помогнат да „надхитрят“ теста. Например, те могат изкуствено да засилят физиологичната си реакция на контролните въпроси, като настъпят карфица, скрита в обувката.
„Ако знаеш как работи, можеш да го надхитриш“, казва Софи ван дер Зее, доцент, изследващ измамата в университета „Еразъм“ в Ротердам. Според нея, най-големият ефект на машината е възпиращият – често изследваните лица си признават, още преди процедурата да е започнала. „Но това работи само ако хората вярват, че полиграфът върши работа“, отбелязва тя.
През последните десетилетия са изпробвани различни нови стратегии за откриване на лъжа – от технологии като термовизионни камери и системи за проследяване на зениците до сканиране на мозъка. Нито една от тях не е дала надеждни резултати извън лабораторни условия.
Проблемът е, че не съществува един-единствен сигурен белег за лъжа, който да е валиден за всички хора по всяко време. „Все още няма „нос на Пинокио“, казва Ван дер Зее.
Теоретично изкуственият интелект би могъл да подобри работата на полиграфите, ако успее да открие в данните модели, които остават скрити за проверяващите. Освен това е по-вероятно AI алгоритмите да се използват за „мултимодално“ откриване на измама – подход, който съчетава различни измервания в общ „резултат за измама“, чието манипулиране е по-трудно за хората.
Според Ван дер Зее, системите за откриване на лъжа се опитват да засекат три процеса, протичащи под повърхността: физиологичен стрес, когнитивно натоварване и съзнателните усилия, които хората полагат, за да скрият факта, че лъжат. Настоящите технологии за полиграфско изследване се фокусират само върху един от тях.
„Колкото повече комбинирани методи използваме, за да подходим към проблема от тези три различни ъгъла, толкова по-успешни ще бъдем“, казва Ван дер Зее.
Това не е нова концепция – още през 2000-те години изследователи от Университета „Манчестър Метрополитън“ във Великобритания разработват система, наречена Silent Talker, която генерира оценка за вероятността от измама въз основа на видеозаписи. По-късно тя става част от iBorderCtrl – пилотна програма, финансирана от ЕС.
В САЩ проектът AVATAR интегрира проследяване на погледа, анализ на гласа и засичане на движенията на тялото в инструмент за използване на граничните пунктове. Всички тези проекти постепенно и безшумно отпадат от употреба.
Според Котсоглу, съчетаването на AI и полиграф ще доведе до „най-лошото и от двата свята“, тъй като добавя несигурност към липсата на валидност. Дори AI или машинното обучение да успеят да открият непознати досега модели във физиологичните данни, те няма да могат надеждно да ги свържат с лъжата, тъй като липсва обективен еталон за истината.
„Дори да разполагате с всички записи от полиграфски тестове на света, пак няма как да знаете дали резултатите от тях са верни, или не“, казва Марион Осуалд, професор по право, която е работила съвместно с Котсоглу по темата за използването на полиграфи в съдебната система.
Тя се опасява, че новите методи за засичане на лъжа – подобно на полиграфа – ще се използват по-скоро като психологическо средство за въздействие, отколкото като научен инструмент.
