Приблизително 87% от вземащите решения в инженерната сфера очакват изкуственият интелект да бъде интегриран в основните софтуерни продукти за проектиране и инженерна дейност. Това показва почти пълен консенсус, като специалистите очакват AI да донесе ползи в области като предварителната обработка на симулации, анализа на резултатите от тях, изготвянето на инженерна документация и спецификации, както и в оптимизацията на проекти чрез прогнозни модели. Когато обаче става въпрос за доверието към AI при вземането на решения, се наблюдава съществен контраст: то е минимално.
Ръководителите в инженерната сфера масово очакват изкуственият интелект да бъде интегриран в основните софтуерни продукти за проектиране и инженерна дейност, сочи нов доклад на IoT Analytics. Предвижда се AI да стане част от основните софтуерни продукти за проектиране и инженерна дейност.
Вземащите решения в света на инженеринга трябва да са наясно с рисковете и с това какво да търсят в дадено решение, за да повишат доверието в резултатите, генерирани от AI, според резултатите от проучването, обхванало 120 производствени компании.
87% от вземащите решения очакват AI да стане част от основните софтуерни инструменти за проектиране и инженерна дейност. Почти толкова, 86%, виждат основната полза в намаляването на ръчния труд при повтарящи се инженерни задачи.
Потенциалът за добавена стойност е значителен. 78% от специалистите очакват AI да донесе критична или висока стойност през следващите 2-3 години в етапите на предварителна обработка на симулации и интерпретация на резултатите.
Освен това 69% от анкетираните отдават голямо значение на генерирането на документация и изисквания чрез големи езикови модели (LLM), а 67% – на прогнозните методи за оптимизация на проекти и генерирането на програмен код.
В същото време в момента е налице потресаващо ниско доверие в резултатите от AI: едва 24% заявяват, че имат високо или пълно доверие на AI при изготвянето на документация или спецификации – това е най-високото ниво на доверие, отчетено за този най-безопасен и позволяващ корекции сценарий.
Делът на онези, които „напълно се доверяват и разчитат“ на технологията, не надвишава 3% за нито една от разгледаните от IoT Analytics дейности.
„Нашето скорошно проучване в сферата на проектирането и инженерната дейност показва, че фокусът на въпроса се е изместил: вече не става дума дали AI ще бъде внедрен в инженерната практика, а дали инженерите ще му се доверят достатъчно, за да действат въз основа на генерираните от него резултати,“ казва Кнуд Ласе Лут, главен изпълнителен директор на IoT Analytics.
„Вярвам, че доставчиците, които успеят да преодолеят тази разлика в доверието – например като направят резултатите от AI подлежащи на одит и проверка – ще постигнат по-бързо внедряване на своите AI функционалности“, допълва той.
„Основната причина за преосмислянето на процесите на проектиране и инженерна разработка е промяната в самите продукти,“ пояснява Харша Ананд, старши анализатор в IoT Analytics. „Днешните продукти се определят от софтуера, обновяват се непрекъснато след пускането им на пазара и стават все по-интелигентни”.
„Когато един продукт се дефинира чрез своето поведение, а не чрез начина, по който е начертан, инженерният въпрос се измества от „можем ли да го създадем?“ към „как ще функционира той?“. Това поставя симулацията в центъра на дейностите по проектиране и инженерна разработка“, отбелязва Ананд.
Симулациите са категорията софтуер с най-бърз растеж (наред с облачните технологии), както и сферата, в която производителите очакват изкуственият интелект да донесе най-голяма стойност (78%).
Същевременно обаче се наблюдава парадокс: инженерите са много по-склонни да позволят на AI да подготви симулация, отколкото да се доверят на резултатите от нея – доверието в симулациите, генерирани от AI, е едва 17%.
Производителите и доставчиците, които успеят да преодолеят тази разлика между амбициите за използване на симулации и доверието в тях, ще поведат следващия етап в развитието на инженерния софтуер, заключава анализът.
