Изкуственият интелект може да се превърне в един от основните източници на инфлационен натиск през 2027 г., смята управителят на Федералния резерв Лиза Кук. Според нея, мащабното изграждане на AI инфраструктура създава натиск върху цените, докато очакваното повишаване на производителността може да се прояви значително по-късно.
Лиза Кук определи ефекта от развитието на AI като един от основните рискове, които Федералният резерв ще трябва да следи през 2027 г. „Изграждането на AI инфраструктурата потенциално създава инфлационен натиск, който може да не изчезне много бързо“, заяви Кук по време на събитие на Федералния резерв на Ню Йорк, където разговаря с президента на институцията Джон Уилямс.
По думите ѝ, именно скоростта, с която се разгръщат инвестициите в изкуствен интелект, може да се окаже проблем за паричната политика, ако търсенето на ресурси продължи да изпреварва способността на икономиката да увеличава предлагането.
Ситуацията изправя Федералния резерв пред сложна задача. Мащабното изграждане на центрове за данни, енергийна инфраструктура и изчислителни мощности изисква значителни количества капитал, електроенергия, оборудване и строителни ресурси, докато недостигът в някои от тези сегменти може да поддържа ценовия натиск.
Производителността може да донесе облекчение, но по-късно
Кук подчертава, че в дългосрочен план AI вероятно ще повиши производителността на икономиката. Тя обаче изрази съмнение кога точно този ефект ще стане достатъчно силен, за да започне да оказва дефлационно въздействие.
„Притеснявам се кога ще дойдат увеличенията на производителността, които ще доведат до спад на инфлацията, и къде ще се появят следващите ограничения в предлагането“, посочи Кук.
Разминаването във времето е съществено за централната банка, защото инвестиционният бум може да повиши търсенето и цените още сега, докато икономическите ползи от новите технологии ще се проявят по-късно.
Ако AI действително повиши производителността, той би могъл постепенно да увеличи производствения капацитет и да намали инфлационния натиск. Проблемът е, че преходът между двата ефекта може да бъде продължителен.
Фед променя подхода към шоковете в предлагането
Кук обърна внимание и на по-широката промяна в характера на икономическите шокове, които влияят върху инфлацията. Според нея, честотата на шоковете в предлагането се увеличава, а последствията от тях се оказват по-трайни, отколкото централните банкери са очаквали.
Традиционният подход на Фед е да не реагира прекомерно на подобни сътресения, тъй като паричната политика не може директно да промени цената на петрола или да прекрати война. По-високите лихви обаче могат да забавят заетостта и икономическата активност, което също създава значими рискове.
Кук е убедена, че ситуацията вече може да изисква по-различна реакция. Оптималният отговор на централната банка може да зависи от това кои сектори са засегнати от конкретния шок и доколко ограниченията в предлагането се пренасят върху останалата икономика.
Инфлацията остава над целта на Федералния резерв
Кук подкрепи единодушното решение на Фед от миналия месец за повишаване на основната лихва с 0,25 процентни пункта, което според централната банка трябва да подпомогне „по-своевременното“ връщане на инфлацията към целевото равнище от 2%.
През август инфлацията, измерена чрез предпочитания от Фед показател, достигна 3,4%, което е значително над целта на централната банка. Показателят остава над целевото равнище вече повече от пет години и половина, което ограничава възможностите за бързо разхлабване на паричната политика.
На този фон AI се превръща в особен икономически фактор, защото едновременно увеличава инвестиционното търсене и има потенциала да повиши производителността. Времето, в което ще се реализират двата ефекта, ще бъде важно за решенията на Федералния резерв през следващите години. Към технологичните фактори се добавят и геополитическите рискове.
