Европа иска по-силно икономическо управление

75% от европейците са на мнение, че по-силно съгласуване на икономическите и финансовите политики между държавите-членки на ЕС би било ефективно средство в борбата с икономическата криза, според проучване на Евробарометър през пролетта на 2010 г.

Резултатите сочат, че 72% от европейците подкрепят по-силен надзор от страна на ЕС върху дейностите на най-големите международни финансови групи, което представлява увеличение от четири процентни пункта спрямо последното проучване на Евробарометър от есента на 2009 г.

Основните опасения на европейците в условията на кризата бяха актуалното икономическо състояние (40%), безработицата (48%) и повишението на цените (20%). Също така кризата се отрази върху представата на гражданите за ЕС: 40% от европейците свързват ЕС с еврото (+3% спрямо предходното проучване), 45% – със свободата да се пътува, учи и работи навсякъде в ЕС (-1 %), а 24% – с мира (-4%).

Проучването на Евробарометър беше проведено чрез директни интервюта между 5 и 28 май 2010 г., което съвпадна с пика на европейската дългова криза. Общо 26 641 лица бяха анкетирани в 27-те държави-членки на ЕС.

Резултатите показват нарастване на очакванията на гражданите към ЕС: увеличаващ се брой европейци смятат, че нито Съединените американски щати, нито Г-20, а именно ЕС може да предприеме ефективни мерки срещу кризата (26%, което е увеличение от 4% спрямо есента на 2009 г.).

Повечето европейци са наясно с най-големите настоящи предизвикателства, пред които са изправени всички държави от ЕС: 74% са съгласни, че държавата им трябва да се реформира, за да посрещне бъдещите предизвикателства (+1%), а 71% изразяват готовност за реформите, които са в интерес на бъдещите поколения (без промяна).

Европейците са раздвоени относно най-добрите подходи за стимулиране на икономическото възстановяване: 74% считат, че не могат да бъдат отлагани мерките за намаляване на националните бюджетни дефицити и държавните дългове. Същевременно в ЕС-27 46% също така подкрепят подхода за стимулиране на икономиката чрез бюджетния дефицит. В 16-те държави от еврозоната резултатът е различен: 42% се изказват срещу този подход, а 41% го подкрепят.

Мнозинството европейци потвърждават, че ЕС е набелязал правилните приоритети в стратегията си за икономическо възстановяване „Европа 2020“ (IP/10/225): 92% споделят виждането, че е необходимо пазарите на труда да се модернизират, за да се увеличи равнището на заетостта, и че помощта за бедните и социално изключените лица следва да е с приоритетно значение. 90% се изказват в подкрепа на развитието на икономика, която да използва по-малко природни ресурси и да генерира намалено количество парникови газове.

На въпроса за ползите от членството в ЕС49 % от европейците заявиха през май, че членството на държавата им в ЕС е било „положително нещо“ (- 4% спрямо есента на 2009 г.). Изразената обществена подкрепа за членството в ЕС все още е по-висока, отколкото през 2001 г., когато след „спукването на интернет балона“ тя беше 48%.

Също така проучването показва, че през май 2010 г. доверието в институциите на ЕС е останало по-високо в сравнение с това в националните правителства или парламенти (42% срещу съответно 29% и 31%), въпреки че доверието в ЕС спадна в пика на кризата (от 48% през есента на 2009 г. на 42%). Доверието беше най-голямо в Естония (68%), Словакия (65%), България и Дания (61%), докато то отбеляза най-ниската си стойност в Обединеното кралство (20%).

Последните данни от Евростат (от второто тримесечие на 2010 г.) показват ръст от 1% на БВП в ЕС-27 спрямо първото тримесечие на 2010 г.

Коментар