Пренаселването на планетата било „зелен” мит

Постоянно слушаме как пренаселването на планетата е основният причинител на екологични злини в света. На пръв поглед изглежда логично: колкото повече хора, толкова повече употреба на природни ресурси, толкова по-голяма заплаха за бъдещето на планетата.

Не е страшно, че до 2050 г. на света ще има още 2 млрд. нови хора – страшно е, ако те живеят и потребяват по същия начин като консуматорските общества в днешно време

Но въпросът, както често се случва, е всъщност малко по-сложен. Писателят Фред Пиърс Един твърди, че опасенията от бързо разрастващото се население на земята са преувеличени – че представляват "зелен мит" – и че истинските ни страхове трябва да бъдат пренасочени към консуматорството, пише GreenTech.bg.

Според Пиърс, разрастването на населението не е проблемът, с който трябва да се борим. Това е "зелен мит", който марширува в съзнанието на хората, твърди писателят.

„Като за начало, „бомбата“ с населението, за която си спомням как започна да ни плаши преди 40 години, когато бях още ученик, взе да „издиша“. По онова време повечето жени по света имаха по пет или шест деца. Жените днес раждат наполовина по-малко от майките си – средно по 2,6 деца. Това не е само в света на богатите, а почти навсякъде“.

Пиърс продължава с твърдението, че раждаемостта по света пада и че дори в развиващите се страни майките раждат деца с, грубо казано, „коефициентът на заместване“ (нулев прираст). Авторът отбелязва, че нарастването на броя на хората по света постепенно ще намалее и вероятно ще се стабилизира около 2050 година. Това е прогноза и на много други други икономисти и учени.

Пиърс обаче казва и друго: че манията на тема „пренаселването на земята“ и проблемите на раждаемостта изместват фокуса от истинската заплаха за устойчивост на света: потреблението.

Разбира се, тези твърдения си имат и противници. Робърт Уокър, вицепрезидент на Института по населението, възразява, твърдейки че нарастването на населението все още е до голяма степен проблем: „2 млрд. души – това са много хора в един свят, в който се борят да се изхранват вече цели 6,8 милиарда души. Това са твърде много хора в биосферата…. твърде много хора на планетата, която и без друго вече е застрашена от последствията от изменението на климата“.

И макар че по всичко изглежда, че двамата водят остър спор, то следващият аргумент на Уокър по същество потвърждава тезата на Пиърс. „Всеки човек, роден в богата нация – независимо дали там раждаемостта е намаляла или не – все още консумира непропорционално голям дял ресурси и енергия“.

И така, изглежда се оказва, че „пренаселването на земята“ е лесно и навсякъде „развявано“ обяснение за проблемите на света, но май не е най-вярното. Казваме „има твърде много хора“ и ето, че всеки проблем е обяснен. Световен глад? Твърде много хора се хранят. Влошава се околната среда? Твърде много хора консумират ресурсите й. Климатът се променя? Твърде много хора карат коли и замърсяват. Лесно, нали?

Ала по същество май става дума за нещо друго. Най-голямата заплаха за нашата планета изглежда са не самите хора, а навиците ни на потребление. Именно те, умножени по множителя „численост на населението“, са проблемът. Не е страшно, че до 2050 г. на света ще има още 2 млрд. нови хора – страшно е, ако те живеят и консумират по същия начин като американците и другите консуматорски общества в днешно време.