Речните устия, вливащи се морета и океани, могат да произведат 13% от електроенергията, необходима на света за една година, твърдят учени от Станфордския университет. Според изследователите, естуарите имат потенциал за производство на два теравата електроенергия годишно, пише GreenTech.bg.
 |
|
| При дифундиране на речна вода в солена морска вода се наблюдава известно повишаване на температурата, т.е. отделяне на топлина. Тази енергия, естествено, може да се използва за производство на така необходимата на света електроенергия
|
Учените смятат, че районите, където се смесват прясна и солена вода, могат да се разглеждат като постоянен източник на възобновяема енергия. Твърдението се базира на факта, че при дифундиране на речна вода в солена морска вода се наблюдава известно повишаване на температурата, т.е. отделяне на топлина. Тази енергия, естествено, може да се използва за производство на така необходимата на света електроенергия.
В момента изследователите работят над система за получаване на електроенергия от движещата се вода, но не става въпрос за нов тип язовирни хидроелектростанции. И досега природното явление, протичащо в устията на реките, се използва в някои системи, построени на принципа на осмозата. При тях солената вода приема прясната вода през мембрана, което води до повишаване на налягането. Това налягане завърта турбината за производство на електроенергия.
Учените от Станфордския университет обаче предлагат по-съвършен начин за получаване на електричество. Те базират своя процес на принципа на ентропията, при който енергията се създава от смесване на солена и прясна вода по определен начин. Съобщава се, че екипът от Станфорд е разработил система с използване на акумулатор с кристална решетка, направена от манганов двуокис. Благодарение на тази структура, във вътрешното пространство на батерията се създава повърхност с потенциал за генериране на електроенергия.
Новата система има едно сериозно предимство – тя позволява да се събира сол, която може да се преобразува в разтопена сол и да се използва в слънчеви и вятърни електростанции за съхраняване на енергия, както и в пречиствателни съоръжения и при производството на водород.
Системата все още е на много ранен етап на разработка. Но перспективата природно явление да осигури 13% от електроенергията, която светът изразходва за една година, е впечатляваща и вероятно технологията ще намери скоро реализация.