Има опасност от „оголване” на цели отрасли откъм кадри

Божидар Данев нееднократно алармира, че образователната система не осигурява кадри с необходимите умения

БСК ще разработи онлайн базирана информационна система за предлагане и търсене на места за стажуване. Така камарата ще отговори на един от основните проблеми, поставени от ректорите на висши учебни заведения по време на проведена по-рано тази седмица среща с ръководството на БСК.

„Студентите трябва да имат умения да се адаптират към бързо променящия се свят. Работодателите търсят комуникативни, иновативни, решаващи проблеми, критично мислещи и работещи в екип кадри”, каза изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. В същото време той изрази тревога, че е налице сериозно разминаване между търсенето на работна сила с определена квалификация и умения и излизащите от системата на образование.

„Не се следи квалификационната и възрастовата структура на специалисти и квалифицирани кадри по отрасли. Има опасност от „оголване” на цели отрасли”, каза Данев и цитира данни от последното преброяване на населението, според които от общо 1 140 000 висшисти у нас, 356 000 са на възраст над 50 години, а тези под 30-годишна възраст са едва 200 000 души.

Паралелно с това, над 100 хиляди са неграмотните, а 1 300 000 са лицата с основно и начално образование сред 15-64-годишните българи. „С хора с основно образование и с неграмотни не може да се гради модерна икономика”, категоричен бе Божидар Данев.

Едно от основните предложения на БСК за реформа на системата на образование е финансирането на университетите от страна на държавата да става независимо от тяхната форма на собственост, а чрез прилагане на принципа „парите следват студента”. Идеята срещна неодобрението на представителите на държавните ВУЗ и бе подкрепена от частните университети. Участниците в срещата все пак се обединиха около тезата, че трябва условията за финансиране на университетите да са еднакви за всички, но и при изравняване на критериите и условията за контрол върху тяхната дейност.

„Системата на образование страда основно от недостатъчно финансиране, има неравнопоставеност на формите на собственост, бави се въвеждането на съвременни интерактивни форми на обучение, не се осъвременяват методиките на обучение и материалната база, застарява преподавателският състав, изгубена е връзката между отделните степени на образование”, изтъкна Данев. Според него, средствата за образование, отделяни ежегодно от държавния бюджет, трябва да бъдат сериозно увеличени.

Изпълнителният председател на БСК посочи, че средно в ЕС се отделят 5,6% за образование, в страни като Естония, Дания, Швеция, Франция, Чехия и Англия този процент е между 6 и 8, а в България е 3. „Трябва постепенно да вървим към доближаване на структурата на държавния ни бюджет към тази на бюджетите на другите страни от ЕС”, смята Божидар Данев.

„Всички са за увеличаване на средствата за образование, но преразпределителната маневреност на бюджета е малка”, опонира главният секретар на Министерството на образованието, младежта и науката Красимир Вълчев. Според него, трябва да се търси баланс между академичната (тази на университетите) и потребителската (тази на бизнеса) концепция за качество на образованието. Сред критериите за насочване на държавното финансиране трябва да е и реализацията на кадрите, излезли от съответния университет.

Според изпълнителния председател на БСК, трябва да се опростят процедурите за допускане на частните инвестиции в публичната образователна система, да се въведат данъчни и други финансови стимули за въвличане на бизнеса в процеса на дофинансиране на образованието и да се активизира участието на бизнеса в управителните тела на университетите.

Специално внимание трябва да се обърне върху изграждане на т.нар. меки умения у студентите и да се създадат единни стандарти за специфичните професии. Според Божидар Данев, необходимо е да се работи за непрекъснато повишаване на квалификацията на преподавателския състав  от всички образователни степени (и периодично да се атестира), както и да се насърчават стажовете на преподаватели в предприятията.

Що се отнася до прогнозирането на нуждите от кадри за пазара на труда, изпълнителният председател на БСК изрази позиция, че това не може да стане без активната намеса на държавата. „Държавата трябва ясно да определи какви са нейните икономически приоритети, какви големи проекти възнамерява да развива – ще строи ли, например АЕЦ, или не, за да е ясно ще са нужни ли специалисти за АЕЦ, или не”, категоричен бе Божидар Данев.

Зам.-ректорът на Бургаския свободен университет доц. д-р Милен Балтов, изрази мнение, че трябва да се мисли за създаване на „защитени специалности” – такива, които не се търсят към момента, но са важни в перспектива за обществено-икономическото развитие. Също така, трябва да се прави диференциация на финансирането, като се отчита ресурсоемкостта на отделните специалности.

Според главния секретар на Министерството на образованието, младежта и науката, никой не може да прогнозира дългосрочно нуждите на пазара на труда от специалисти с определена квалификация. В тази връзка Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, опонира, че в момента Министерството на труда и социалната политика работи именно по такъв проект, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси”. Според него, не само че не е невъзможно прогнозирането на търсенето на работна сила, нещо повече – трябва да се работи за прогнозиране на промяната в уменията.

„Изискванията към един ИТ специалист, например, се променят с всеки изминал ден и образователната система трябва да следи тези процеси и да се адаптира към тях, за да е адекватна на потребностите на работодателите. Проблемът не е, че не се работи, а че всеки работи сам за себе си. Тичаме успоредно по отделни писти и пътищата ни не се пресичат”, описа образно проблема Томчо Томов.

„Българският бизнес в момента е във фаза на оцеляване и, за съжаление, трудно отделя средства за квалификация. Въпреки тежката икономическа ситуация обаче, бизнесът финансира 30% от обученията, 35% влагат самите обучаеми, 17% са държавните средства, а останалите идват по линията на европейските фондове и програми”, каза Божидар Днев

БСК предлага да се пристъпи към актуализиране на държавните образователни изисквания и учебните планове и програми, и привеждането им в съответствие с европейските стандарти за професии и длъжности, както и да се разработят инструменти за валидиране на знания и умения, придобити по неформален път. В тази връзка пред участниците в срещата беше представен разработваният от БСК 4-годишен проект, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, целящ създаване на национална Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила.

В рамките на проекта ще бъдат създадени стандарти за компетенциите на над 400 ключови длъжности в 20 възлови за развитието на икономиката сектори. Вече се работи по компетентностните профили в 7 сектора – машиностроене, дървопреработване, хранително-вкусова промишленост, туризъм, електроника, електротехника и металургия. Стандартизирането на изискванията към определени професии и длъжности ще бъде реален механизъм за оценка качеството на обучението и ще направи обучението в българските ВУЗ съпоставимо с това в останалите европейски страни.