БАН с голям принос в търсенето на „хигс” бозона

Учени от  Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН участват активно в най-големия експеримент за търсене на „Higgs” бозон или т.нар. „Божествена частица”, който се провежда в ЦЕРН. В момента в Европейския център за ядрени изследвания участват 39 страни, 193 института и 3300 учени, съобщи доц. Владимир Генчев – ръководител на българския екип, по време на лекция в академията.

„България участва основно в две направления – в изграждането на адронния калориметър и йонните камери. Може да се каже, че дизайнът на клариметъра, семплингът и определянето на херметичността е направено с българско участие и български изчисления. Половината от детектора – 700 тона абсорбени плочи, са произведени в КЦМ „Гара Искър”. Това е донесло на страната ни над 5 милиона долара”, заяви Генчев.

Високоволтовите захранвания за адронния калориметър са разработка, направена в Института за ядрени изследвания към БАН, и в момента захранват фотодетекторите на адронния клариметър. „Най-голямото ни участие е в дизайна, производството, тестването, интегрирането на камери със съпротивителни плоскости, като за производството им в Ядрения институт на БАН е създадена и оборудвана специална лаборатория. В момента българските учени участват в поддръжката на тези камери, в набора на данни и в тяхната обработка”, допълни Генчев.

Същността на откритието е, че всички частици се раждат без маса и при преминаването им през полето на „хигс” бозона, те придобиват маса. „Представете си, ако не съществуваше тази частица, която придава маса, какво би станало? Всяка една частица без маса се движи със скоростта на светлината. Частиците никога нямаше да придобият маса, никога нямаше да съществуват, нямаше да имат заряд. Затова е толкова голямо това откритие!”, поясни доц. Генчев.

Изследването в ЦЕРН ще продължи още няколко години. Работата по международния проект е започнала преди 20 години и до този момент са вложени 10 млрд. швейцарски франка. Като най-големи ползи от този експеримент доц. Генчев посочи производството на свръхпротони, на кристали, адронната терапия и сноповете, с които могат да се облъчват пациентите с рак.

За изминалите 20 години в експеримента в ЦЕРН са участвали повече от 40 български учени, около 40 студенти, които са направили дипломни работи, а 10 от тях са с докторски дисертации и в момента работят в ИЯИЯЕ.