Глобализацията е новото човешко бреме. Тя е поляризирала света на нови номади, които имат нечувани възможности да се местят и да действат от разстояние, и на локализирани хора, за които е невъзможно да се откъснат от своята домашна местност.
Това е виждането за днешния свят на Зигмунт Бауман, едно от най-известните имена в областта на социалната теория днес. Бауман, който доби популярност с книгата си “Глобализацията: последиците за човека“, ще изнесе лекция Аулата на СУ на На 6 ноември, вторник, от 17 часа, а темата е: „Какво ? е „централното” на Централна Европа”, съобщи университетският сайт.
Като най-важна своя задача Бауман приема търсенето на модел за съвременното общество. Спорде него, новите елити са надтериториални и физически недосегаеми за всеки, който няма разрешение за влизане в тяхната охранявана частна собственост. Националната държава се разрушава, тя се превръща в обикновена служба за сигурност на мегакомпаниите.
Новите господари на света не изпитват необходимост от пряко управление, националните правителства са натоварени със задачата да администрират проблемите от тяхно име, смята Бауман. Ето откъс от неговата най-популярна книга:
„Всички говорят за “глобализацията” – широко употребявана дума, бързо превърната в лозунг, в шперц, за който се смята, че отключва вратите към всички сегашни и бъдещи тайни. За някои “глобализацията” е това, което сме задължени да правим, ако искаме да бъдем щастливи; за други тя е причината за нашето нещастие.
За всички обаче “глобализацията” е необратим процес; процес, който засяга всички ни в една и съща степен и по един и същ начин. Всички сме в процес на “глобализиране” – а да сме “глобализирани”, означава приблизително едно и също за всички “глобализирани”.
На глобализиращите процеси обаче им липсва предполаганата от всички еднаквост на въздействието… Глобализацията разделя толкова, колкото и обединява; тя разделя, обединявайки – причините за разделението съвпадат с причините, които съдействат за унифицирането на света.
Заедно с появата на планетарното измерение на бизнеса, на финансовия, търговския и информационния поток, се задвижва и “локализиращ”, фиксиращ мястото процес. Това, което се явява като глобализация за едни, означава локализация за други; за някои то оповестява нова свобода, за много други става неканена и жестока участ.
Подвижността се издига до ранга на най-висшата всред желаните ценности. А свободата да се придвижваш бързо става главният стратифициращ фактор в нашето време”.