Европа иска да играе водеща роля в бъдещите астрономически изследвания, става ясно от международна конференция на водещи специалисти в сферата на формирането на галактики и звезди, организирана от Европейската научна фондация (ESF).
За целта ще се разчита на три нови инструмента, вкл. Космическата обсерватория Хершел (HSO) на стойност 1 млрд. евро, съобщи порталът на представителството на Европейската комисия в България.
В момента учените смятат, че на един от основните въпроси на космологията – откъде идват галактиките – може да бъде отговорено през следващите 10 години, ако не и по-скоро. Ще са необходими, разбира се, международни усилия, тъй като някои от наблюденията трябва да бъдат правени от космоса, без интерференцията на земната атмосфера, посочват експертите.
Предишни наблюдения на галактически купове с оптични телескопи бяха възпрепятствани от облаци междузвезден прах, който абсорбира видимата светлина. Все пак, прахът излъчва отново видимата светлина, абсорбирана от галактиките, на по-голяма дължина на вълната.
Последните инструменти са достатъчно чувствителни, че да могат да откриват и разгадават въпросните процеси, смята Елко ван Кампен, председател на научната конференция на ESF.
„Главната причина за новата златна епоха са инструментите, които ще станат достъпни през следващите няколко години и които буквално ще отворят вселената в инфрачервения до милиметровия спектър”, заяви д-р ван Кампен.
Въпреки че формирането на галактики може да бъде наблюдавано индиректно (чрез радиацията, изпускана от праха, който пречи на директната гледка), последното поколение телескопи са в състояние да обхванат още по-широк спектър от дължини. Това е важно за разбирането на множеството процеси и участващите химични елементи.
Основното предимство е, че цялото „спектралното разпределение на енергия” (SED) за всеки отделен източник може да бъде картографирано, което ще позволи на астрономите да измерят емисиите от конкретни молекули и „цветове”, както и цялата яркост.